Сем. Розоцветни – Rosaceae

 

Описание: Шипка е многогодишен храст с дълги и извити клони, покрит с твърди извити шипове. Листата са последователни, нечифтоперести, с 5-7 елиптични листчета, с къса дръжка, яйцевидно назъбени, със сраснали с дръжката прилистници. Листните дръжки отдолу са покрити с бодли. Цветовете са единични, розови, рядко бели, с петлистна неопадаща чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е лъскав, ярко червен, месест, отвътре с лъскави власинки и многобройни жълтеникави и твърди семена. Цъфти м. май – юли.

Разпространение: Из храсталаците, горите и каменистите места до 2000 м н.в. навсякъде в България се срещат различни видове шипка.

Употребявана част: За медицински цели се събират плодовете на растението.

Бране и сушене: Плодовете се берат м. септември – октомври след пълното им узряване, когато добият ярко червен цвят. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 70°С. Изсушените шипки са с червен цвят, без мирис и с кисел вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, кръвоспиращо и противоскорбутно действие. Употребява се при кървене на венците, камъни в бъбреците, пикочния мехур и жлъчката, трудно уриниране, воднянка, подагра, албумин, захарна болест и др.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица леко счукани плодове се варят 10 мин в 200 мл вода. Отварата се прецежда и се пие като чай.