Черница бяла
Morus alba L.
Сем. Черничеви – Moraceae
Описание: Високо дърво с лъскави листа – цели или длановидно нарязани, в основата назъбени и слабо сърцевидни. Цветовете са зеленикави, еднополови, събрани в съцветия реси, с четириделен околоцветник. След прецъфтяването на женските цветове, околоцветникът става месест и сочен. Плодът е бял, цилиндричен, снабден с дръжка, със сладък вкус. Цъфти м. април – май.
Разпространение: Родина на черницата е Индия. У нас – засаждано растение, среща се и подивяло.
Употребявана част: За медицински цели се събират листата на бялата черница.
Бране и сушене: Листата се берат по време на цъфтежа м. април – май. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените листа са със зелен цвят, без мирис и със сладникав вкус.
Действие и употреба: Билката има пикочогонно и отхрачващо действие, понижава кръвното налягане и съдържанието на захар в кръвта. Употребява се при кашлица, захарна болест, високо кръвно налягане, импотентност.
Външно: За налагане при циреи, лунички и петна по кожата.
Забележка: Същото действие има и черната черница (Morus nigra), а също и корите на корените на черниците.
Рецепта 1:
2 суп. лъжици листа се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Рецепта 2:
1 каф. лъжичка кора от корените се вари 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.