Сем. Розоцветни – Rosaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с тъмнокафяво разклонено в горната си част стъбло, високо до 30 см, и косо растящ разклонен корен. Долните листа са с дълги дръжки, длановидно назъбени, деветделни. Горните листа са с къса дръжка или приседнали, окосмени, разположени в прешлени. Стъблото и листните дръжки са покрити с хоризонтално разперени власинки. Цветовете са дребни, жълтозелени, без прицветни листа, събрани на върха на стъблото в сенниковидни съцветия. Чашката е зеленожълта, съставена от 2 кръга с по 4-5 листчета, венчето липсва, тичинките са 4. Плодът е затворен в хрущялно цветно ложе. Цъфти м. юни – юли.

Разпространение: Цариче расте край потоци, из влажни и тревисти места до 1000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират цъфтящата надземна част и коренището на растението.

Бране и сушене: Стръковете от цариче се берат по време на цъфтежа м. юни – юли. Коренището се вади след узряването на семената, когато растението започне да увяхва, м. септември – октомври. И стръковете, и коренищата се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблото и кафяво черен на коренището, без мирис и със стипчиво горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има заздравяващо, противовъзпалително и болкоуспокоително действие. Употребява се при умора, възпаление на лимфните жлези, флебит, хемороиди, камъни в жлъчката, захарна болест и др.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици билка се вари 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.