Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Цариградско грозде (Бодливо грозде)

Ribes uva-crispa

Цариградско грозде (Бодливо грозде)

Цариградското грозде (Ribes uva-crispa) е известно още с името немско или бодливо грозде. В нашата страна цариградско грозде се отглежда предимно от любителите овощари. Плодовете на бодливото грозде по съдържание на витамини отстъпват само на касиса. Те съдържат много минерални соли и други вещества и са много полезни при някои стомашно-чревни заболявания, анемии, бъбречни болести и др. Захарозата в плодовете е в по-голямо количество, в сравнение с другите ягодоплодни култури, плодовете на бодливото грозде са най-калорични.

Цветът на плодовете може да е различен при различните сортове цариградско грозде – червен, червеновиолетов, зелен, жълт и белезникав.

Плодовете на това растение могат да се използват за преработка в различна степен на зрялост. Издържат добре на транспорт и могат да се съхраняват 7-8 дни. Наличието на бодли затруднява до известна степен беритбата. Зреят от средата на юни до края на юли.

Цариградското грозде е многогодишен храст, образуван от различни по възраст стъбла. Височината е в зависимост от сорта и почвено-климатичните условия и достига от 0,50 до 1,5 метра. Кореновата система е по-добре развита в сравнение с касиса. Продължителността на живота е около 20-30 години, но след 10-15  години добивите и качествата на плодовете силно намаляват. Подобно на френското грозде и при бодливото плододаването е най-добро върху младите стъбла до 4-5 годишна възраст. Това налага редовно да се  премахват застарелите стъбла и да се подменят с нови, които ежегодно израстват от основата на храста и от подземното стъбло.

У нас са разпространени 4-5 сорта бодливо грозде, които се самоопрашват. В градината може да се засажда и само един сорт. Когато има повече сортове, опрашването и оплождането е по-ефективно.

Отглеждане: Цариградското грозде е по-слабо студоустойчиво от касиса и през зимата издържа най-много до минус 28°С, а когато не е добре запасено измръзва и при минус 24-25°С. Не понася екстремните летни горещини и засушавания, но е сравнително по-сухоустойчиво от касиса. По отношение на почвите не е много взискателно, но най-подходящи са по-леките почви, добре запасени с хранителни вещества, със средно кисела до алкална реакция. Не бива да се отглежда на открити и ветровити места и в ниските затворени котловини, където има възможност от измръзване.

Засаждането е най-добре да се извърши през есента и по изключение рано напролет. Подходящите разстояния на засаждане в дворните места са 0,8-1 м в реда и 1,5-2 м между редовете.

Резитбата е едно от най-важните мероприятия при отглеждането на цариградско грозде. До към шестата – седмата година се извършва резитба за формиране на храста, като всяка година се оставят по 3-4 нови издънки и при окончателното му изграждане трябва да има 18-20 разновъзрастни стъбла. По-нататък при резитбите за плододаване всяка година се премахват сухите счупените, полегналите и най-старите стъбла и се оставят нови техни заместници.

Размножаване: Размножаването на цариградско грозде със зрели и зелени резници е доста трудно и затова се прилага вкореняването на хоризонтални или вертикални отводи. Когато насаждението ще се изкоренява, размножаването може да стане и чрез разделяне на храста.

  |  Views: 429  |  Прочетено във Вестник за градината