Сем. Житни – Poaceae (Gramineae)

 

Описание: Царевица е многогодишно тревисто растение с право, членесто стъбло, с гъбеста вътрешност, високо до 3 м. Листата са линейно ланцетни или ланцетни, с успоредна нерватура, заловени за стъблото посредством влагалище. Мъжките цветове са събрани в съцветие метлица на върха на стъблото и се състоят от 2 плевици и 3 тичинки. Женските цветове са многобройни, събрани в увивни листа кочани, разположени в горната част на стъблото. От всеки цвят се развива дълго до 20 см плодниково стълбче с нишковидно близалце, излизащо от върха на кочана. Плодът е заоблен или сплеснат, светложълт, тъмножълт или червеникавожълт. Цъфти м. юли – август.

Разпространение: Родината на царевицата е Мексико. У нас – култивирано растение.

Употребявана част: За медицински цели се събират нишковидните стълбчета и близалца на женските цветове – царевична коса.

Бране и сушене: Царевичната коса (свилата) се събира след опрашването на царевица, по време на млечната зрелост. Това събиране не пречи на опрашването на растението. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със светло или тъмнокафяв цвят, характерна миризма и сладникав вкус.

Действие и употреба: Билката има кръвоспиращо, пикочогонно и жлъчегонно действие. Употребява се при камъни в бъбреците и пикочния мехур, болести на черния дроб и жлъчката, трудно уриниране, албумин, подагра, воднянка.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици свила се кисне 2 часа в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.