Сем. Кръстоцветни – Brassicaceae (Cruciferae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с разклонено стъбло, високо до 1 м. Листата са големи, лъскави, тъмнозелени, ланцетни, горните са по-малки и заострени, с ясно видима нерватура. Цветовете са дребни, бели или жълти, с четирилистна чашка, четирилистно венче и 6 тичинки. Плодът е продълговата шушулка. Коренът е дебел и месест. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: У нас – култивирано растение. Рядко се среща подивял хрян.

Употребявана част: За медицински цели се събират коренищата на растението.

Бране и сушене: Коренищата с корените се вадят есента м. октомври – ноември. Съхраняват се в прясно състояние във влажен пясък. Могат да се сушат на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушените или пресни корени и коренища имат синапоподобна миризма и лютливо парлив вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, апетитовъзбуждащо и газогонно действие, улеснява храносмилането и разграждането на мазнините. Употребява се при захарна болест, липса на апетит, високо кръвно налягане, задух, подагра, воднянка.

Външно: Накиснати в силна ракия корени за разтривка при ревматизъм и ставни болки.

 

Рецепта 1:

 

1 суп. лъжица настърган хрян се кисне 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Рецепта 2:

 

400 г настърган хрян се смесва с 500 г пчелен мед. Взема се по 1 суп. лъжица 3 пъти на ден преди ядене.