Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Хмел

Humulus lupulus L.

Хмел

Сем. Конопови – Cannabaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с грапаво и кухо стъбло, дълго до 8 м, снабдено с кукички, с които се захваща за околните обекти. Листата са срещуположни, длановидно назъбени, като долните са петделни цели, а горните – триделни заострени. Цветовете са жълтозелени, двудомни. Женските образуват класовидни съцветия, наподобяващи шишарка, разположени в пазвите на листата. Мъжките са събрани в съцветие метлица, с 5 обвивни листчета и 5 тичинки. Плодът е яйцевидно орехче. Цъфти м. май – август.

Разпространение: Из влажните места и храсталаците, покрай реките до 1000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират женските съцветия (шишарките) на растението.

Бране и сушене: Шишарките  от хмел се берат преди да са разцъфнали м. май – август. Покривните люспи на съцветието и цветчетата са осеяни със смолисти жлези със светложълт цвят – лопулин, който има характерна миризма и горчив вкус. Лопулинът се отделя чрез претриване през сито. Шишарките се сушат на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка има зеленикавожълт цвят, характерна миризма и слабо горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има болкоуспокоително, успокоително и сънотворно действие, възбужда апетита, стимулира храносмилането, възстановява кръвта. Употребява се при малокръвие, хлороза, липса на апетит (главно при децата), безсъние, подагра, напикаване, глисти и др.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици шишарки от хмел се киснат 2 часа в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

  |  Views: 1011  |  Прочетено във Вестник за градината