Още от древността са познавали хинапа, наречен още финап, джидживка. У нас това растение обаче има ограничено разпространение, макар че представлява интерес за любителите. Хинап се среща в Южна България, по крайбрежната зона, около Варна и в някои селища на Северна България. Поради ценните качества на плодовете има голямо значение като десертна, диетична и лечебна храна.

Хинапът се отнася към семейство Rhamnaceae, род Zizyphus, в което има повече от 50 вида. Растението е силнорастящо дърво, но може да бъде оформено и като храст, достига на височина от 4 до 12 м. Сухо- и студоустойчиво, притежава разкривени клони и зигзаговидно извити клончета. На всяко коляно има многогодишно клонче почти без междувъзлия. През пролетта от него израстват до 15 тънки смесени леторасти, наричани едногодишни опадващи клончета. Те носят листата и плодовете и опадат през зимния период.

Хинапът започва да плододава твърде рано. Цветчетата са дребни, жълти, събрани в основата на листа. Богати са на нектар. Цъфти от втората половина на юни чак до август. Плодовете узряват в началото на септември. Дърветата плододават изобилно всяка година. Плодовете са топчести до яйцевидни, дребни – от 1 до 5 грама, и едри до 20. Кожицата им е плътна, червеникава до тъмнокафява. Костилката е с вретеновидна форма, заострена от двете страни. Съдържат до 63 % захари, от 185 до 860 мг%, витамин С, предимно ябълчна киселина, белтъчини, пектини, танини, витамин А, рутин. Затова освен високата хранителна стойност плодовете имат и значение като лекарство. Препоръчват се на хора, страдащи от хипертония, простудни заболявания, проблеми с дихателните пътища. Сдъвкани, листата му имат антисептично действие.

Отглеждане: Хинап расте добре на различни почви, но най-благоприятни са хумусно-карбонатните и чакълестите. Мястото трябва да е с източно или южно изложение. Дърветата понасят засенчване. Те се засаждат на разстояние 5 х 5 до 6 х 6 м, но може да се наредят и като плет (4 х 1 м). Височината на стъблото на храста е от 60 до 150 см. Резитба за плододаване не се прави, но се отстраняват повредените и най-провисналите клонки.

Размножаване: Хинап се размножава със семена и по вегетативен начин. Растенията, поникнали от семка, дават първите си плодове още на втората година. Затова обаче трябва предварително да се стратифицират във влажен пясък.

Болести и неприятели: Насажденията от хинап се нападат основно от хинаповата муха, която поврежда плодовете. През есента трябва да се събират и унищожават всички опадали плодове, а към края на юни – началото на юли да се пръска.