Хеномелес (Chaenomeles) е известен още у нас като японска дюля или цидония. В превод от гръцки хеномелес означава “разцепена ябълка”. В този род са известни 4 вида, които се срещат в Китай и Япония. Най-често това са листопадни или полувечнозелени красиво цъфтящи храсти, които имат на клонките си бодли. Тъмнозелените листа са разположени последователно. Особено ефектни са големите керемиденочервени или оранжеви единични цветове. Плодовете приличат на ябълки. Те стоят плътно по клоните.

Японската дюля се използва за създаването на ниски живи огради, бордюри. Особено внимание заслужават и щамбовите форми, когато хеномелес се присажда на диви круша. Това растение може да се настани и на моравите, засадено на малки групи или пък в каменните градини.

 

Отглеждане

 

Най-подходящите места за хеномелес са слънчевите открити места, на сянка той расте лошо. Въпреки че тази култура е зимоустойчива, в студените зими могат да измръзнат краищата на едногодишните клонки. Затова за японската дюля е желателно да се избират участъци и места, в които през зиматат се натрупва достатъчно сняг, който ги предпазва от силните студове (под минус 30 градуса).

Почвата трябва да е листовка, торф и пясък в съотношение 2:2:1. При засаждането се внасят и органични и минерални торове 10 кг тор, 200 г суперфосфат 30 г селитра на една яма. Най-добрите почви за хеномелеса са леките, добре увлажнени глинести почви или почви с високо съдържание на органични вещества и слабокисела реакция (рН .5.-6.0). Трябва да се избягват почвите с ясно изразена основна реакция.

За засаждане е най-добре да използвате двугодишни фиданки, които се залагат в ранна пролет до разпукването на пъпките. Възможно е и есенно засаждане, като тук растенията трябва да се подрежат. В живата ограда разстоянието между храстите трябва да бъде не повече от 0.5 – 1 м, а при насажденията 1.5 м. Важно е да не покриете с почвата кореновата шийка, тя трябва да е на нивото на повърхността.

През годината трябва да се направят три подхранвания: през пролетта се разсипват около храста азотни торове, след цъфтежа и плодовете се внасят фосфорни и калиеви течни торове, които се прилагат по 200-300 г на 10 л вода. Можете да поливате по едни път в месеца. Разрохквайте само при почистването на плевелите. Почвата около храста трябва да се мулчира с торф, стърготини или кора на слой 3-5 см. Резитбате се провежда веднъж на 5-6 години, през лятото, след като прецъфтят, се премахват слаборазвитите, сухи, счупени, измръзнали или стари клонки. При щамбовата форма периодически се махат клонките на щамба, които се намират по ствола. Японската дюля се подготвя за зимата, като младите растения се покриват. Растенията с щамбова форма трябва да се приведат към земята и да се покрият.

 

Размножаване

 

Японската дюля се размножава основно чрез семена. Въпреки че те съхраняват кълняемостта си в продължение на 2 години, най-добри резултати се получават при засяването на събрани през есента семена. При пролетно посяване е нужно 2-3 месеца стратификация на семената във влажен пясък при температура 0-3 градуса. За да могат семената да поникнат в домашни условия трябва да им създадете изкуствена “зима”. За тази цел отделете зрънцата от събраните през късната есен или зима плодове, поставете ги в контейнер с влажна почва, покрийте ги с тънък слой, сложете на контейнера полиетиленов плик с отвори за вентилация и поставете в прохладно място за няколко месеца, най-много до март. Най-долната лавица в хладилника ви ще е подходяща за това, може също така за поставите контейнера на перваза на прозореца между рамките. Част от семената могат да поникнат вече в края на процеса на стратификация.

През пролетта извадете контейнера от хладилника със стратифицирани семена, посипете отгоре почва, така че те да се озоват на дълбочина около 1 см, покрийте със стъкло или нойлон и дръжте на светло място при стайна температура. При редовно пръскване на почвата няма да се нуждае от поливане. Първите кълнове ще се появят след около 3 седмици, нерядко обаче покълването може да отнеме до 8 седмици, тай че бъдете търпеливи.

От вегетативните начини за размножение най-подходящо е юнското размножаване чрез резници. В хладните парници вкореняването достига до 70-90 на сто. При наличие на добре развити маточни растения е възможно размножаването и чрез отводи.