Родът Хемерокалис не е голям – в него се включват около 30 вида, разпространени в Европа, Кавказ и особено много в Далечния Изток – Китай, Корея и Япония.

Това са многогодишни тревисти растения с мощна коренова система. Корените са дебели, шнуровидни, образуват удебеления, в които се складират хранителни вещества. Те развиват подземни разклонения – столони, всеки от които завършва с вегетационна пъпка, от която се появява ново растение.

Листата са прикоренови, събрани в розетка, която при някои видове има форма на ветрило. В зависимост от сорта листата са дълги от 30 до 100 см, ширината им е между 0,8 и 3 сантиметра. Формата им е мечовидна, силно изтеглена, завършват с остър връх. Може да са изправени или извити като дъга. На цвят обикновено са сочно зелени, но се срещат и пъстролистни форми, които са нашарени с надлъжни бели или жълти райета. Цветоносните стъбла са здрави, безлистни, на върха се разклоняват и обикновено са по-високи от листата. Цветовете са красиви, с характерното за семейство Лилиеви (Liliacea) устройство. Те са прости или полукичести, напоследък са създадени и кичести. Броят им върху един цветонос в зависимост от възрастта и състоянието на растението е 10-40, но може да са само 2-3 или до 100. Кремовете цъфтят само когато денят е слънчев. Ако времето е мрачно и дъждовно, няма да видим цветове.Привечер цветът завяхва и пада. Но има и изключения, при които той изтрайва 5-6 дни. Краткият живот на отделните цветове се компенсира от разтварянето на все нови и нови цветни пъпки в продължение на цял месец. Различните видове цъфтят от май до септември, някои зацъфтяват и повторно.

Сортове: Множеството съвременни форми и сортове хемерокалис се разделят за удобство на няколко групи според морфологичните им признаци. По височина се делят на джуджета – по-ниски от 30 см, ниско растящи – 30-50 см, средно високи – 50-90 см, и високи – над 90 сантиметра. По времето на цъфтеж са определени 7 групи – от много ранни до много късни. Много ранните обикновено са ремонтантни – цъфтят няколко пъти за един сезон. Според големината на цвета биват миниатюрни – диаметърът им е под 7 см, дребноцветни – 7-12 см, едроцветни – 12-16 см и гиганти – над 17 сантиметра. При съвременните хибридни хемерокалиси формата на цвета може да е кръгла, триъгълна, двойно триъгълна, звездовидна, паякообразна (спайдър), подобна на орхидея, пълноцветна. По багра биват едноцветни, двуцветни и пъстри. Цветовата гама прелива от жълто, прасковено, розово, червено до кафяво и почти черно.

Отглеждане: Хемерокалисите са измежду най-невзискателните многогодишни обитатели на градината, които могат да прекарат на едно и също място без пресаждане повече от 10 години и това въобще да не се отрази на декоративните им качества. Вярно е, че съвременните сортове са малко по-капризни, но, общо взето, разликата със старите не е голяма. За да се радваме на обилие от цветове, трябва да им отредим слънчево и не много ветровито място. Полусянката няма да им навреди, но цветовете ще са по-малко и по-бледи.  Всички градински почви са подходящи за хемерокалис, но все пак, ако са много бедни или глинести, в които се задържа излишна вода, се налага да ги подобрим, като внесем хумус и пясък. С поливането това цвете също ни улеснява. Както вече споменахме, по корените му се образуват удебеления, в които се събират резервни хранителни вещества и вода. Така че при нормално лято валежите са достатъчни, за да не жадува, но при силна суша не бива да пестим по-редките, но обилни поливки. Няма да имаме грижи и с плевелите. Поради склонността си бързо да образува нови розетки, които плътно се преплитат помежду си, кремовете просто не им дават възможност да се настанят при тях. Същото качество ни избавя и от необходимостта да прекопаваме и да разрохкваме почвата.

Размножаване: Размножаването на хемерокалис става чрез разделяне на туфите. Това може да стане по всяко време, но най-подходящи са ранната пролет и периодът след прецъфтяването. Растенията, които са прехвърлили 5-годишна възраст и са се разраснали силно, дават възможност да получим повече и с по-голям брой растежни пъпки части. Обикновено в една част трябва да има едно „ветрило”, но ако са повече, новозасаденото растение по-бързо ще ни дари с по-голям и красив фонтан от листа и, разбира се, с повече цветове. Старите тънки корени се изрязват до 15-20 см, а запасяващите не се съкращават. Частите, взети от периферията на туфата, се прихващат по-успешно и по-бързо зацъфтяват. Засаждането става в предварително подготвени ямки. Препоръчва се на дъното им да се постави шепа-две добре отлежал оборски тор. Внимаваме да не засипем кореновата шийка с пръст. Поливаме обилно и добре притъпкваме почвата.