Сем. Кипарисови – Cupressaceae

 

Описание: Многогодишно вечно зелено храстче или дърво, силно разклонено, високо до 1,5 м. Листата са шиловидно заострени, по три в снопче, разперени, отгоре с по една широка белезникава ивичка. Цветовете са двудомни. Женските се състоят от три цвята с три плодолиста, които след оплождането се срастват и стават месести. Мъжките цветове са разположени в пазвите на листата с многобройни тичинки с 3-7 прашника. Плодът е кръгъл, ягодоподопен, отначало зелен, след узряването сивочер, покрит с белезникав восъчен налеп. Семената са с три, сивокафяви, обвити в смолисто вещество със сладникав вкус и смолиста миризма. Цъфти април – май.

Разпространение: Из сухите и каменисти места, храсталаците, като подлес в широколистните и иглолистните гори до 1700 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират плодовете от хвойна.

Бране и сушене: Плодовете се берат след узряването им м. септември – ноември. Тъй като плодовете зреят през втората година, на всеки храст има и зрели и зелени плодове. Удобно е плодовете да се берат, като под храста се постави постеля и той силно се разклати. След събирането плодовете се сушат бързо на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е с тъмносин или черен цвят, понякога с восъчен налеп, със смолиста миризма и сладникаво-стипчив вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно, противовъзпалително, противомикробно и отхрачващо действие, улеснява храносмилането. Употребява се при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болести на черния дроб и жлъчката, стомашни и чревни болки, воднянка, ревматизъм, хронична кашлица, трудно уриниране, хемороиди.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица леко счукани плодчета от хвойна се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Да не се взема при възпаление на бъбреците!