Преди около 200 години родът Хамеципарис е бил неправилно причисляван към рода на кипарисите. При кипарисите узряването на шишарките става за 2 години, а при лъжекипарисите за една. Това е основният критерий, който е накарал ботаниците да отделят двата рода. Поради голямата им прилика с кипарисите, Хамеципарис е наречен “лъже кипариси” (chamae – неистински). Представлява високо дърво с остро-пирамидална корона. Върхът на основния вид е винаги повиснал надолу. При някои сортове върхът е изправен. Клоните са къси, излизащи хоризонтално от ствола и насочващи се нагоре. Кората на младите дървета е сивозелена, гладка, а на възрастните е червено кафява, напукана на пластинки. Иглиците са люсповидни. Шишарките са дребни, почти сферични, до 10 мм в диаметър. Узряват през септември на първата година и веднага се отварят. Лавсоновият лъжекипарис е разпространен в тихоокеанската част на Северна Америка – щатите Калифорния и Орегон, където без да се отдалечава много от брега на океана, се изкачва на височина до 500м н.м.в. Този вид достига на височина до 40 – 60 м. и 1,70 в диаметър.  Притежава вечнозелена конусовидна корона. Декоративен е през цялата година. Освен основния вид, има изведени още неизброимо количество декоративни сортове от него.

Сортове: С. lawsoniana Allumii Популярен син сорт Lawson – короната е компактна, по изправените клонки са разположени плоски вейки със сиво-сини листа. Отлично единично дърво за морава, подходящо и за жив плет.

С. lawsoniana Columnaris Едно от най-красивите колоновидни иглолистни дървета. Изправените клонки образуват тясна колона. Дървото е подходящо за единичен екземпляр в морава или за храстовия бордюр. Листата са синьозелени, а максималната височина е около 7,5 м.

С. lawsoniana Ellwoodii Най-популярният сорт Lawson. Синьозелените листа стават стоманеносини през зимата. Бавнорастящ изправен храст, подходящ за качета, алпинеуми и бордюри.

С. lawsoniana Ellwood’s Gold Разновидност на Ellwoodii. Прилича на нея по форма и начин на растеж, но расте по-бавно, а връхчетата на зелените клонки са златистожълти.

С. lawsoniana Minima Aurea Едно от най-хубавите иглолистни джуджета. Гъсто разположените листа образуват овална пирамида, която расте много бавно и достига около 1,2 м височина. Листата са яркожълти – чудесно растение за зимния алпинеум.

С. lawsoniana Fletcheri Широк колоновиден сорт с перести сивозелени листа. Често се сади в алпинеуми, но всъщност е твърде висок за тази цел. Отглеждайте го в каче или като жив плет. Не е лошо да го подкастряте напролет.

С. lawsoniana Minima Glauca Сферичен храст с тънки клонки, покрити със зелени листа. Расте много бавно и е предпочитан в алпинеуми и малки храстови бордюри. С. lawsoniana Nana е подобен с максимална височина 90 см – 1,2 м.

С. lawsoniana Lane  Има три известни златисти сорта Lawson със средни размери – Lane, Lutea и Stewartii. Най-ярък е Lane – перестите клонки на конусовидното дърво остават златисти през цялата година.

С. nootkatensis Pendula Дървото с най-провиснали клонки. Основният стрък трябва да се подпре след засаждане, за да расте вертикално. Листата са убито зелени.

С. obtusa Nana Gracilis Популярно иглолистно за алпинеум. Подобните на черупки клонки излизат от компактния храст, а листата са тъмни и лъскави. Бавнорастящ сорт, достига максималната си височина от 3 м след много години.

С. pisilera Boulevard Предпочитано иглолистно, което се познава лесно – спретнато, конусовидно, перестите листа са сребристосини през лятото и пурпурносини през зимата. Расте бавно, но след време достига 3 м височина.

С. pisifera Filifera Aurea Неоформен храст при засаждане, но след няколко години се превръща в конусовидно растение с разпростиращи се клонки. От тях провисват яркожълти клончета, които приличат на конци. Сортът Filifera е зелен.

Отглеждане:  Хамеципарис е лесен за отглеждане вид. Привързан е към месторастения с по-хладен климат и плодородни почви. Обича почвената влажност, но не понася преовлажняване. Напълно е устойчив на нашите зими. При температури под минус 25гр може частично да измръзне, но се възстановява лесно. Предпочита слънчеви изложения, но добре понася и засенчване.

Размножаване: Размножаването чрез резници е най-разпространеният метод.