Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Френско грозде

Ribes

Френско грозде

Съществуват три основни вида френско грозде – бяло, червено и черно (касис), като касисът се различава от останалите по вкусовите си качества и начина на отглеждане.

 

Касис (Черно френско грозде)

 

От различните видове френско грозде касисът е най-широко разпространен в света и у нас.

Плодовете се отличават с много висока биологична стойност и това обяснява интереса към тази култура. Освен високото съдържание на захари, на органични киселини, на багрилни и пектинови вещества, на етерични масла и др., това са и най-богатите на витамин С и Р плодове, а също и на други витамини. Те се консумират ограничено в прясно състояние, но се преработват в много и разнообразни продукти, в които витамините се запазват до голяма степен. В листата на касиса също се съдържа голямо количество витамин С и други полезни вещества. Изсушени, те се използват за приготвяне на чай, който има лечебни свойства. Касисовите плодове и продуктите получени от тях укрепват сърцето, регулират кръвното налягане и помагат за преодоляване на някои възпалителни процеси. Те са много полезни при някои заболявания на бъбреците, черния дроб и червата. Пектинът, който се съдържа в тях, спомага за отделяне на някои вредни вещества, натрупани в организма, включително и на радиоактивни съставки.

 

Биологични особености

 

Касисът е типично храстовидно растение с многобройни, почти еднакво развити стъблени образования. Най-много и най-качествени плодове се получават от по-младите стъбла до 4-6 годишна възраст. Ежегодно от приземната или от подземната част на стъблата израстват нови леторасти, броят и размерите на които зависят от възрастта на растението, от агротехниката и предимно от резитбата. Те се използват за заместване на по-старите и с отслабнал растеж стъбла. Възрастта на стъблените образования се определя по оцветяването на кората им и по растежните прояви. Най-младите стъбла са сиво-бели и със застаряването стават от сиво-кафяви до кафяво-черни. Със застаряването растежът на разклоненията намалява, което се отразява на количеството и качеството на плодовете. Тези особености трябва да се познават, за да може правилно да се провежда резитбата, което е едно от основните мероприятия при отглеждането на касиса.

Кореновата система е силно разклонена, туфеста и основната част е разположена на 10 до 50 см дълбочина, което трябва да се има предвид при обработките и от което се определят по-големите изисквания към влагата.

Плододаването на касиса започва още на втората година след засаждането и при правилно отглеждане и подходящи условия може да продължи до 15-20 години. За разлика от ягодата, малината и къпината плодовете на касиса узряват почти едновременно и това позволява беритбата да се извърши еднократно. Узряването на плодовете започва 60 – 70 дни след цъфтежа, което в повечето случаи е към края на юни до средата на юли.

Пролетното развитие на касиса започва много рано, но измръзванията са рядко явление.

Всички сортове се самоопрашват, но по-добри резултати се получават, когато се засаждат съвместно няколко сорта.

 

Изисквания към климата и почвата

 

Касисът е едно от най-студоустойчивите растения. През фазата на дълбокия покой издържа до минус 30-32°С, а по време на цъфтежа – до минус 5°С. Не  понася силните горещини, съпроводени със засушавания през лятото.

Той е влаголюбиво растение и при недостиг на влага листата окапват още през лятото, а плодовете узряват преждевременно. Основна причина за голямата влаголюбивост е плитко разположената коренова система.

Касисът се развива най-добре при условията на влажен и хладен климат и това позволява отглеждането му в по-северни географски ширини и надморски височини. У нас най-подходящи условия за отглеждането му има в планинските и полупланински райони. В по-ниските места задоволителни резултати се получават при засаждането му на северни склонове и при наличието на достатъчно влага.

Към светлината не е много взискателен, но при много сгъстени храсти и по-голяма сянка растежът и родовитостта са незадоволителни и плододаването се измества главно в периферията на храста.

Към почвеното плодородие е много взискателен. Развива се добре върху пропускливи, богати на хумус песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи почви, с пропусклив по-горен хоризонт и с подпочвена вода не по-висока от 80 сантиметра. Изисква почви с умерено кисела до неутрална реакция. При засаждане на по-бедни почви трябва предпосадъчно да се внесат органични и минерални торове.

 

Размножаване на касисовите сортове

 

Разпространените у нас касисови сортове са  Силвергитерс шварце, Болдуин, Костуълд крос, Победа, Богатир, Неосипающа се и сравнително по-новите шотландски сортове Бен Ломонд и Бен Невис.

Касисът се размножава най-лесно с помощта на зрели резници, които се получават от добре развити едногодишни леторасти. Засаждат се през есента или в края на зимата. Резниците се събират през есента, след като окапят листата и ако ще се засаждат през пролетта се съхраняват зарити в почва или пясък в хладни помещения или на открито при оптимална влажност. Резниците трябва да са с дължина около 18-20 см и дебелина 5-6 милиметра. Долният отрез на резника е под пъпката, а горният – на около 1 см над пъпка, срещуположно на нея и под наклон 50-55 градуса.

Почвата на вкоренилището трябва да е добре обработена и наторена. При по-леки почви резниците се поставят вертикално в почвата, а при по-тежки – наклонено. Над почвата остават 1-2 пъпки. Едно от най-важните условия за успешното вкореняване е редовното поливане през цялата вегетация.

Вкоренените резници се изваждат през втората половина на октомври и се засаждат още през есента или в краен случай напролет.

 

Грижи за насажденията

 

За по-големи производствени насаждения, където обработката ще се извършва механизирано, междуредовите разстояния са 2-2,5, а в реда – 0,8-1 метър. За дворните градини междуредовите разстояния може да се намалят до 1,5 метра. Вкоренените резници се засаждат с 3-4 см по-дълбоко, отколкото са били във вкоренилището.

Грижите за касисовите насаждения се изразяват в редовни обработки, като дълбочината не бива да бъде повече от 10-15 сантиметра. Торенето и напояването е както при останалите овощни видове. Резитбата на касисът е едно от решаващите мероприятия за качеството и количеството на плодовете и дълголетието на растенията. Системата на резитбата е разгледана в общата част.

 

Бяло и червено френско грозде

 

Плодовете на бялото и на червеното френско грозде отстъпват по съдържание на витамини на касиса, но в тях има захари, органични киселини, минерални соли, пектин и други вещества, които ги правят годни за производство на сокове, сиропи, желета, а и за консумация в прясно състояние. Те са по-подходящи за консумация от диабетиците в сравнение с ягодите, малините и къпините. Плодовете им повишават апетита и подобряват дейността на храносмилателната система.

Бялото и червеното френско грозде се отглеждат много ограничено, като единични растения в дворните градини.

По своето устройство и биологични особености не се различават съществено от касиса. Понасят по-леко горещините и временни засушавания, но студоустойчивостта им е по-слаба от студоустойчивостта на касиса. Малко по-невзискателни са към почвената и въздушната влажност и към почвеното плодородие. Неподходящи за тях са терените, задържащи вода, както и много леките, кисели и алкални почви.

Размножаването се извършва с резници, но вкореняването им е много по-трудно отколкото резниците на касиса. Поради това често се вкореняват зелени резници. Взимат се филизи с дължина 10-12 см, изрязват се част от листните им петури и се поставят в парник, в който над почвата се насипва 3-4 см пясък. Грижите се изразяват в редовно овлажняване и частично засенчване през първите 10 дни.

Беритбата се извършва, когато плодовете придобият характерното оцветяване и развият вкусовите си качества. Зреят почти едновременно и плодовете не окапват.

  |  Views: 573  |  Прочетено във Вестник за градината