Градините се оживяват всеки март и април от многобройните жълти цветчета по безлистните клонки на този храст. Баграта на многобройните сортове форзиция е от бледожълта до яркооранжева. Има форзиции за покриване на стени и гола земя, за живи плетове и за единични храсти. Не изискват особени грижи, но имат врагове – птиците, които оголват цветоносните пъпки (сложете черен памук между клонките), и градинарите, които изсичат клонките всяко лято, „за да не се разрасне много храстът”. В резултат на това храстът наистина се разраства, а цветовете стават малко.

Сортове: F. intermedia Spectabilis може да се види навсякъде, достига около 2,5 м височина и цъфти с многобройни жълти цветове. Венчелистчетата са тесни и леко извити. F. Lynwood е с много по-широки венчелистчета, а цветовете на F. Beatrix Farrand са с диаметър около 5 см. Не всички сортове се превръщат във високи и изправени храсти – някои са разпростиращи се и принадлежат към вида F. suspensa. F. suspense fortunei е с жилави и извити стъбла, а популярната F. suspensa sieboldii е с отпуснати клонки, които плъзват по земята, ако не се прикрепят към стена.

По-малко известни са компактните сортове. F. ovata достига едва 1,2-1,5 м височина. Още по-малък е F. Arnold Dwarf, който може да покрие голяма площ, но цветовете му са малко.

Отглеждане: Форзиция изисква места огрени от слънцето, но вирее също и на полусянка.  Към почвата няма претенции. За градинарите е необходимо да знаят, че форзициите не понасят силното подкастряне. Веднага след прецъфтяване да се премахват клонките, по които  има повехнали цветове. Това трябва да става много внимателно  с  ножици – секатори.

Размножаване: Форзиция се размножава чрез зрели резници, които се подготвят през февруари. Нарязаните резници не бива да са по-дълги от 18-20 см. винаги горният отрез, който е 1-2 см над пъпката, трябва да се реже косо. Това се прави, за да не загниват резниците при дъждовно време, а водата да се оттича в почвата. Долният отрез, който е 1-2 см под пъпката и влиза в почвата, се отрязва хоризонтално. Внимава се при работа да не се оронват пъпките. Така подготвените резници се навързват в снопчета и заравят в пясък, където престояват до април – времето за засаждане.