Туите са вечнозелени сравнително ниски дървета и храсти, макар и между тях да се срещат исполини като гигантската туя достигаща височина от 75 метра. Те имат гъста корона с листа подобни на люспи и силно разклонена коренова система. Шишарките са 1-2 сантиметра на съвсем къси дръжки почти на самите клонки, отначало са зелени, а като узреят стават кафяви.

Сортове: Т. occidentalis Smaragd Най-често използваният сорт на западната туя. Представлява стройно и гъсто дръвче с пирамидална корона и тъмнозелена багра на листата.

Т. occidentalis Hetz Midget Едно от най-малките иглолистни. Образува малка тъмнозелена сфера, подходяща и за алпинеум. Изключително бавнорастящо растение – истинска миниатюра.

Т. occidentalis Rheingold Популярен овален или конусовиден храст. През лятото листата му са с багра на старо злато, а наесен стават медни. Препоръчва се за засаждане между ерики.

Т. orientalis Aurea Nana Овален храст с гъсти и изправени клони. През лятото е златистожълт, а през зимата – бронзовозелен. Спретнатата форма прави тази туя отличен единичен храст.

Т. orientalis Rosedalis Меките млади иглолиста на това сферично джудже са златистожълти напролет, бледозелени през лятото и пурпурни наесен.

Т. Plicata Пирамидално единично дърво за голяма градина. При подкастряне може да се използва и за жив плет. Лъскавите иглолиста са разположени в провиснали китки. Не е капризно по отношение на почвата.

Т. plicata Zebrina Подобно по форма на T. plicata, но расте по-бавно и има зелени листа с кремавожълти ивици. През късна пролет цялото растение е златисто. Отлично единично дърво за голяма морава.

Отглеждане: Туята понася засенчване, но за да се получи хубава корона, най-добре е да бъде засадена на слънчево, добре огрявано място. При прекомерно засенчване короната силно изредява. Туята предпочита глинести почви, а на бедни, песъчливи почви страда от засушаване – в този случай ще трябва по-често да я поливате. Това е особено важно през есента, когато растението трябва да събере влага, за да може да устой на студената зима, на изтощителния вятър и слънце.

Студът не е проблем за туята. Тя понася без никакви проблеми студените зими, които могат да бъдат опустошителни за някои други иглолистни дървета. Няма да са излишни обаче някои предпазни мерки за младите растения, като допълнително прикрепване към колче, а за колоновидните сортове – короната трябва да бъде привързана, за да не се пречупят клоните от снега и да се запази формата й.

Към пролетното слънце туите като цяло са устойчиви. Но понякога, при закъсняла пролет се случва подгаряне.

Туите трябва да се предпазват от киселинни въздействия, най-вече от кучета. Кучешката урина предизвиква големи черни петна в основата на короната и умиране на клонките. Макар и рядко туите се нападат от въшки и гъби, но се възстановяват без сериозни последствия.

Размножаване: Чрез зелени резници, които се подготвят и залагат в края на юни до средата на юли в парници. Резниците се вкореняват веднага след отрязването им, защото бързо стават негодни и няма да пуснат качествени корени.