Сем. Розоцветни – Rosaceae

 

Описание: Многогодишен силно разклонен и бодлив храст, висок до 4 м. Листата са елептични, назъбени, отначало мъхнати, а впоследствие голи. Цветовете са бели или светложълти, единични или двойни, с къси дръжки, разположени нагъсто, с петлистна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е тъмносинкав със стипчивокисел вкус. Цъфти м. април – май.

Разпространение: Из нивите, сухите каменливи места и храсталаците до 1000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират цветовете и плодовете.

Бране и сушене: Цветовете се берат по време на цъфтежа м. април – май. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените цветове са бели или кремави, със слаба характерна миризма и слабо горчив вкус. Плодовете се берат наесен, м. октомври – ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 70°С. Изсушените плодове са тъмносини, без мирис и с киселостипчив вкус.

Действие и употреба: Цветовете от трънка действат слабително и пикочогонно. Употребяват се при запек, стомашни и чревни болки, невралгия, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, албумин, хемороиди, левкорея и др. Плодовете се употребяват като затягащо средство при диария, а също при стомашна язва, лошо храносмилане, задух.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици цветове от трънка се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. 2 суп. лъжици плодове се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.