Сем. Тинтявови – Gentianaceae

 

Описание: Синята тинтява е многогодишно тревисто растение с изправено и приповдигащо стъбло, високо до 50 см. Приосновните листа са събрани в розетка, а стъблените са срещуположни, сраснали в основата си, елиптични или овално ланцетни, с по 3 жилки. Цветовете са приседнали в пазвите на горните листа в съцветие полусенник. Чашката е звънчевидна, тръбеста, с 4 ципести зъбеца. Венчето е тъмносиньо, четириделно с 4 тичинки. Плодът е кутийка с многобройни семена. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Из горските поляни, каменистите места и храсталаците до 2000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на синята тинтява.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на цъфтежа м. юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените стръкове са със зелен цвят, без мирис и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има апетитовъзбуждащо, жлъчегонно и усилващо действие. Употребява се при заболявания на черния дроб и жлъчката, липса на апетит, стомашни и чревни болки, стомашни киселини, кръвохрачене, газове, отпадналост, припадъци.

Външно: За компреси при рани и изгаряния.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица билка се кисне 2 часа в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.