Сем. Картофови – Solanaceae

 

Описание: Едногодишно тревисто растение с голо, кухо, сочно, разклонено на върха стъбло, високо до 1 м. Листата са с дълги дръжки, дълбоко врязани, заострени на върха, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени, с ясно очертани главна и странична нерватура. Най-младите листа отначало са с косъмчета, а впоследствие оголяват. Цветовете са единични, едри, бели, фуниевидни, петзъби, прикрепени с къси дръжки в пазвите на листата, с 5 тичинки. Чашката е бутилковидна с 5 зъбеца. След разцъфтяването тя опадва, остава малък пръстен под плодната капсула. Плодната капсула е обла, обрасла с бодли, разделена на 4 прегради, отначало зелена, а като узрее – жълтозелена до кафява. Разпуква се на 4 дяла, от които изпадат черни, твърди, бъбрековидни, набръчкани семена. Цъфти м. юни – септември.

Разпространение: Из тревистите и торните места навсякъде в България.

Употребявана част: За медицински цели се събират листата на растението.

Бране и сушене: Листата се берат по време на цъфтежа м. юни – септември. Берат се големите добре развити листа без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените листа са зелени, със слаб упойващ мирис и нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има антиспазмично и нервноуспокоително действие. Употребява се при хистерия, кашлица, кръвен наплив в главата, парализи, невралгия, подагра, халюцинации и др.

Външно: Татул се употребява за пушене при задух.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка листа от татул се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 50 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Растението е силно отровно. Да се взема под лекарски контрол!