Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Сърнела

Macrolepiota procera Sсоp. ех Fг.

Сърнела

ЯДЛИВА ГЪБА. Младите екземпляри, които са ароматни и вкусни, са добри за консумация. Поради вкусовите си качества сърнела е много ценена от гастрономите гъба. Подходяща е за всякакъв вид преработка, но за зимата може да се изсуши на резанки. Застарелите екземпляри са твърди, а пънчето задължително се отстранява чрез отчупване под шапката.     

Расте по просветлени места във всякакви горски насаждения, по просеки, в долини, градини, поединично и най-често групово. Появява се през лятото и през есента.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката при младата сърнела е яйцевидна, затворена, с бяло було между нея и пънчето, по-късно става звънчевидна, а при напълно развитата гъба е разперена, почти равна, с типична добре оформена гърбичка точно в средата. Диаметърът на шапката е 20-25 см, но често се срещат и екземпляри с диаметър над 30-40 см. Кожицата е бледокафява, върху цялата повърхност има добре очертани люспички в кръгове, които при обелване увличат и част от плодовото месо.

Плодовото месо е бяло (цветът не се променя), меко, но плътно, с гъбен аромат и вкус на пресни орехи.

Ламелите са широки около 1 см, стоят плътно една до друга, свободни, твърде меки, бели.

Спорите са безцветни, а споровият прашец е бял.

Пънчето е твърде високо – над 15-20-30 см, но много тънко (1-2 см), винаги кухо, в основата леко удебелено, в горната част под шапката гладко, с кафяви змиевидни шарки. Плодовото му месо е твърдо, жилаво. Много лесно се отделя от шапката.

 

  |  Views: 1919  |  Прочетено във Вестник за градината