Стефанандра са листопадни храсти от сем. Розоцветни (Rosaceae), идващи от природата на Япония и Китай. Студоустойчиви са, а през есента обагрянето на листата им е атрактивно и привличащо погледите.

Растението е със зигзагообразни стъбла, до 1,5-2 метра високи с диаметър на короната 2-2,5 метра. Расте бавно и не достига много бързо до тези си размери. Има дълбоко разсечени листа, които се разполагат по клоните в една плоскост. През есента те се обагрят в червеникавокафяви багри, понякога с оранжев оттенък. Цъфти през м. юни. Цветовете са с лек и приятен аромат, дребни, невзрачни, в зеленикав цвят, но са многобройни и събрани в съцветия метлици.

Сортове: S. incisa (S. flexuosa) е най-често срещаният вид. Зигзаговидните стъбла достигат 1,8 м дължина, храстът се разпростира на 2,1-2,4 м ширина. Листата са силно назъбени, а незначителните зеленикаво-жълти цветове се появяват през юни. Джуджето S. incisa  Crispa е почвопокривно растение с набръчкани листа – образува 60-сантиметрова туфа.

Място и почва: За предпочитане е влажно място. Поливайте при сухо време. Засадете на полусянка.

Подкастряне: След прецъфтяване подрежете старите стъбла до равнището на почвената повърхност.

Размножаване: Ако искате да размножите стефанандра, разделете туфите наесен.