Сем. Бобови – Fabaceae (Leguminosae)

 

Описание: Дърво с гъста корона и гладки зелени клони. Листата са нечифтоперести, с 11-15 листчета, заострени, яйцевидно овални, отгоре тъмнозелени, отдолу сивобели, покрити с трихоми. Дръжката на главния лист в основата си е удебелена. Цветовете са разположени на големи гроздове. Венчето е бледожълто или белезникаво с разперено флагче. Плодът е полумесест боб с черни семена. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Родина на софората е Източна Азия и Япония. У нас е засаждано по градини и паркове растение.

Употребявана част: За медицински цели се събират неразтворените цветни пъпки.

Бране и сушене: Пъпките от софора се берат преди разпукването им м. юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените цветни пъпки са белезникави, с характерен мирис и сладникаво нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има кръвоспиращо, дезинфекционно и бактериостатично действие. Употребява се при всички кръвоизливи, където капилярната пропускливост и чупливост е повишена (кръвоизливи от ретината на окото, мозъчни кръвоизливи, кръвоизливи от токсичен произход), също при атеросклероза, високо кръвно налягане, захарна болест, заболявания на бъбреците.

Външно: За компреси при рани изгаряния, възпалителни процеси и др.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица цветни пъпки от софора се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.