Смърчът е прекрасно дърво, което с удоволствие може да отгледате в двора или вилното място. Изберете вида, който предпочитате и му намерете достойно място във вашата градина. От множеството форми смърч у нас най-популярни са обикновеният (Picea excelsa) и сребристият (Picea pungens).

 

Обикновен смърч

 

Обикновеният смърч расте свободно в горите на Рила, Пирин, Родопите и Витоша. Изправен и красив, той достига височина 30-50 м. Смърчът развива плитка коренова система, която расте встрани, близо до повърхността на почвата. Обича сянка и въздушна влажност. Почвата трябва да е богата и умерено влажна. Заради повърхностната си коренова система, той често става жертва на ветровали. Когато расте на по-дълбоки и богати на хумус почви, смърчът е по-устойчив на ветровете.

Обикновеният смърч има наситенозелени листа, които са къси и много бодливи, наредени спирално на клонките.

При този вид разнообразието се изразява във вида на короната. Когато тя е с колоновидна форма, клоните на дървото са увиснали надолу и се нарича пендула. Друга интересна форма на обикновения смърч е виминалис. При нея клоните са гребеновидни и са слабо наведени надолу.

Обикновеният смърч образува семена с настъпването на 28-30-ата година. Ресите са разположени в пазвите на листата. Шишарките се развиват по върховете на миналогодишни клонки. Те узряват през октомври, но се разтварят и семената опадват напролет. Най-удачният начин за размножаване на обикновения смърч е използването на семена.

 

Сребрист смърч

 

Сребристият е по-предпочитан от обикновения не само по красота, но и по издръжливост към почвите и отровните газове. Използва се в паркове и градини, и издържа по-суровите условия на континенталния климат у нас. Ветровете и по-влажната почва не му пречат.

Сребристият смърч има красива пирамидална корона. При него разнообразието се изразява в оцветяването на листата. При формата Picea arguentaea до двадесетата година листата са наситено сребристи. При Picea glauca игловидните листа имат сребристо-синкав оттенък, който представлява смола, която стои като восъчен налеп по листата.

Ако в близост до сребристия има обикновен от опрашването с годините сребристият започва да губи от блясъка си. За да се избегне този недостатък много рано напролет, преди вегетацията се отрязват калеми от ярко изразените сребристи форми на смърча. Калемите се присаждат върху по-зелени на цвят странични клони. Това може да се приложи и на връхни части.

Когато калемите са събрани от странични клони, новото дърво приема сребристия цвят, но се развива и расте встрани, а не на височина. Семенното размножаване е неуспешно, заради некачествените семена.