Смокиня
Ficus carica L.
Сем. Черничеви – Moraceae
Описание: Многогодишно слабо разклонено дърво, достигащо на височина до 5 м. Листата са последователни, перести, 3-7 делни, тъмнозелени със сивкав отенък. Растението е двудомно. Мъжките цветове са с 2-4-разделен яйчник и 1-2 тичинки. Женските са с многоделен околоцветник и яйчник със спирално стълбче. Цветовете са затворени в месесто цветно ложе, което при плода се разраства. Плодът е месест, крушовиден, зеленожълт, с множество семена. Цъфти м. май – юни.
Разпространение: По сухите места в по-топлите части на Южна България.
Употребявана част: За медицински цели се събират листата на растението.
Бране и сушене: Листата се берат по време на цъфтежа м. май – юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените листа са със зелен цвят, слаб мирис и нагарчащ вкус.
Действие и употреба: Билката има омекчително, противовъзпалително и дезинфекционно действие. Употребява се при задух, кашлица, стомашни и чревни болки, болестта на Бюргер.
Външно: Пресен сок от смокиня за мазане при мазоли и брадавици.
Рецепта:
2 суп. лъжици листа от смокиня се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.