Сем. Бобови – Fabaceae

 

Описание: Многогодишно храстовидно растение, достигащо до 1 м височина. Коренището е късо и дебело, като от главния корен излизат многобройни хоризонтални разклонения, които също се разклоняват. Стъблата са няколко, слабо разклонени и покрити с дребни точкообразни жлезички и шипчета. Лисата са дълги, нечифтоперести. Прилистниците са дребни, ланцетно шиловидни, рано опадащи. Цветовете са светловиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с 10 тичинки, девет от които са сраснали помежду си. Плодът е продълговат, бъбрековиден и сплеснат. Семената са зеленосиви. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Из влажните тревисти места и редките гори главно в Дунавската равнина.

Употребявана част: За медицински цели се събират корените на растението.

Бране и сушене: Корените се вадят в ранна пролет, м. март -април, или наесен след узряването на семената, м. октомври – ноември. Обикновено се вадят корените на 3-5 годишни растения. След изваждането корените се измиват, кората им се обелва и по-дебелите се нарязват. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените корени са с жълтеникав цвят, без мирис и със сладък вкус.

Действие и употреба: Билката сладък корен има противовъзпалително, леко слабително и откашечлено действие. Употребява се при възпаление на горните дихателни пътища (кашлица, бронхит, пресипнал глас), възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур, стомашни и чревни болки, запек, газове, алкохолно треперене.

Външно: За бани при очни възпаления и възпаления на клепачите, за жабурене при възпаление на езика.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица сладък корен се вари 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.