Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Синя жлъчка

Cichorium intybus L.

Синя жлъчка

Сем. Сложноцветни – Asteraceae (Compositae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с ръбесто, покрито с власинки стъбло, високо до 1,2 м. Коренът е месест и вретеновиден. Листата са пересто нарязани, продълговато ланцетни, вълнообразно назъбени, приосновните са събрани в розетка, а стъблените – полуобхващащи стъблото. Цветовете са едри, сини, рядко бели, с къса дръжка, почти приседнали в пазвите на листата. Чашката е петлистна, а съцветието двойно, езичесто, като вътрешният кръг е с къси и разперени листчета, с 5 тичинки и едногнезден яйчник. Плодът е обратно яйцевиден, с хвърчилка, с 1-2 реда люспици. Цъфти м. юни – септември.

Разпространение: Синя жлъчка се среща из сухите и тревисти места, орниците, покрай пътищата до 1200 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират цъфтящата надземна част и корените на растението.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на цъфтежа м. юни – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените стръкове са със зелен цвят, без мирис и със слабо горчив вкус. Корените се вадят есента, м. октомври, при завяхване на растението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушените корени са тъмнокафяви отвън и бели или жълтеникави отвътре, без мирис и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има пикочогонно и слабително действие, повишава обмяната на веществата, улеснява храносмилането и възбужда апетита. Употребява се при заболявания на черния дроб, жълтеница, увеличен далак, камъни в жлъчката, стомашна язва, гастрит, трудно уриниране, кръв в урината.

Външно: За налагане при отоци, набито, циреи и рани.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове или 1 суп. лъжица корени от синя жлъчка се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

  |  Views: 888  |  Прочетено във Вестник за градината