Салата
Lactica sativa L.

У нас се отглеждат две разновидности – главеста салата и маруля.
Широката употреба на салатата се дължи на вкусовите, диетичните и хранителните й качества. Съдържа азотни вещества предимно във форма на необходимите за човешкия организъм белтъчини. Особено ценна е като източник на минерални соли, главно на фосфора, калия и желязото, на витамините С, А и В1. По съдържание на целулоза марулята превъзхожда значително главестата салата, по груба храна е и това не оправдава традиционните предпочитания на българския консуматор към нея. Напоследък обаче се забелязва все по-засилващ се интерес и у производители, и у консуматори към главестата, в т. ч и към така наречената айсбергова салата.
Биологически особености
Салатата (Lactica sativa L.) е едногодишно растение от семейство Сложноцветни (Compositae).
Кореновата система е слабо развита, разполага се в повърхностния слой на почвата, но се отличава с бърз темп на развитие.
Листата са органът, заради който салатата се отглежда. Те имат повече или по-малко набръчкана повърхност и с повече или по-малко назъбени краища, на цвят при различните разновидности и сортове са от светлозелени до тъмно зелени, жълтозлени, кафявозелени, антоцианови до червени. При главестата разновидност част от листата остават завити и образуват повече или по-малко плътна глава.
Цветоносните стъбла се развиват още през същата година и достигат 1,20-1,50 м височина.
Цветовете са двуполови, самоопрашващи се, но кръстосаното опрашване също е възможно.
Изисквания към климатичните и почвените условия
По отношение на топлината салатата не е претенциозна. Температура от 15-18°С е нормална за развитието й. Температури над 20°С се отразяват вече неблагоприятно, особено ако са придружени със засушаване. Затова у нас салатите се отглеждат през пролетта и през есента. Добре вкоренените и направили листна розетка растения през есента издържат понижения на температурата до минус 5-6°С и защитени от снежна покривка или в условията на микроклимата на дворните места, още рано напролет бързо възстановяват развитието си и дават ранна продукция.
Към влагата салата е твърде взискателна. Предпочита умерената влажност на въздуха. Дъждовете понякога причиняват загниване на листата. Засушаването на почвата и на въздуха влошава качеството на продукцията. То може да възпрепятства образуването на глави при главестата салата и тя бързо премине към цъфтеж, особено ако е съпроводено от повишаване на температурата над оптималната.
Към светлината салатата също е твърде чувствителна. Не обича сенчестите места. Там дава недоброкачествена продукция, а главестата салата често не образува глави.
Изискванията към почвата, към физичните й свойства и съдържанието на лесно усвоими хранителни елементи в нея са също високи. Това се обяснява със слабо развитата коренова система от една страна и, от друга, с бързия й темп на растеж. Най-добри резултати се получават на дълбоките, топли, влагоемни, разработени и наторени с органични и минерални торове почви. Тежките и кисели (рН под 6,5-6) почви са неподходящи. Независимо от органичното торене салатата реагира много бързо на торенето с минерален азот (амониева селитра), защото при ранното производство, докато температурите са ниски, той по-лесно се усвоява. Такова подхранване може да предизвика буен растеж. Затова подхранванията с азотен тор трябва да бъдат съчетани с внасянето на фосфорни и калиеви торове през есента с дълбоката обработка на почвата. Излишъкът от азот допринася за повишаването на нитратите в листата. Торенето пък само с фосфорен тор, без участието на достатъчно азотен, може да предизвика бързо стрелкуване на растенията.
Отглеждане на ранни салати
Ранното отглеждане на салата може да започне както през пролетта, така и през есента. Традиционно това става чрез предварително произведен разсад. Може и чрез пряко засяване на семената, но в подходящ срок и по подходящ начин.
Сортовете салата от типа маруля, разпространявани напоследък у нас са Литал, Терлана, Жълта красавица, както и Черна гюмурджинска и др., а от тип главести – Анушка, Бохемия, Броган, Ванти, Жълт зимен цар, Зимна маслена глава, Ира, Каролин и др.
Отглеждане чрез пролетно засаждане
Разсадът за този начин на отглеждане започва да се засява още в началото на февруари и продължава не по-късно от средата на март. Най-добре е сеитбата да се извършва на етапи през десетина дни. Това удължава срока на прибиране на реколтата, от една страна, а от друга, дава възможност да се разполага с непрераснал разсад в случай на неблагоприятно за работа на открито време. Семената се засяват рядко, за да се избегне пикирането. В полутопла леха или в санъдчета, разположени в подходящи помещения, най-добре е семената да се засяват в редове, предварително маркирани. Подходящото разстояние между редовете е 5 см. След поникването растенията се прореждат на около 3 см в редовете. За 10 кв. метра площ за отглеждане на салата са необходими около 0,2 г семена. Покриват се с пласт торопочвена смес, дебел 0,5-1 см. Важно условие за отглеждането на добър разсад е поддържането на температура не повече от 15°С, на оптимална влажност и на добро осветление. Редовното проветряване е задължително.
Подготовката на мястото и торенето се свързват предимно с отглеждането на основния зеленчуков вид на площта, на която салатата всъщност е междинна култура. Внасяният с дълбоката обработка угнил органичен тор се отразява добре и върху развитието на салатата. Торенето през есента с 30-40 г суперфосфат на квадратен метър е необходимо условие за добри резултати от подхранването с амониева селитра. На много леките почви с есенната обработка се внасят и по 15-20 г калиев тор на квадратен метър.
През пролетта, още в началото на март, се оформят бразди или лехи. Лехите са удобният профил, когато растенията ще се отглеждат под пластмасово покритие. Браздите се оформят на разстояние 70-80 см, лехите имат ширина 120-150 см.
Засаждането започва от средата на март в Южна България, а към края на месеца и в началото на април прехвърля Балкана. Ако растенията ще се отглеждат на бразди, те се засаждат и от двете им страни по средата на откоса на разстояние 20-30 см. На лехите според ширината им се засаждат в 4-6 реда, така че разстоянието между растенията да е 20 на 20 или 20 на 25 см, а марулите – 25 на 30 или 30 на 30 см.
Салатите не понасят дълбокото засаждане, дълбочината на засаждането е до кореновата шийка. Всяко засадено растение се полива с малко вода, за да се уплътни почвата около корените.
Грижите започват веднага след засаждането. Когато целта е да се ускори развитието на растенията, се изграждат и пластмасови тунели. Щом видимо поукрепнат, почвата се разрохква, за да се подобри водно-въздушният режим и да се унищожат никнещите плевели. Това допринася много за затопляне на почвата в дълбочина. С тази обработка се извърша и подхранване с 10-20 г амониева селитра на квадратен метър. По-нататък подхранванията носят някои рискове, като получаването на рехави салати и марули с понижени вкусови качества. Не бива да се забравя, че като листен зеленчук, салатите склонни да натрупват нитрати над допустимото, особено в мрачните и дъждовни дни на пролетта. До оформянето на достатъчно едри растения почвата се разрохква неколкократно, особено след дъжд, когато е възможно образуването на почвена кора.
При нужда се полива. Засушаването забавя растежа. Преовлажняването също е вредно, защото пречи на въздуха да прониква в почвата и се увеличава опасността от загниване.
Растенията достигат нормална големина през май, по рано с 10-15 дни отгледаните под пластмасово покритие. Но и при тях това не става едновременно. Само годните за консумация се изрязват остър нож.
Освободената площ се подготвя за следващата култура. Някои градинари, особено в южните райони, засаждат доматите още преди да са освободили цялата площ от салатите, а след това с окопаванията оформят поливните бразди.
Отглеждане чрез есенно засаждане
Разсадът при този начин на отглеждане се засява през септември, по рано в по-хладните райони и по-късно в южните и най-южните. Отглежда се на открито и грижите се свеждат най-често до поливане плевене.
Мястото се подготвя, като се почисти от растителните остатъци на предшественика, след което се извършва дълбоката обработка и предвиденото торене. Желателно е всичко това да бъде направено още в края на август или рано през септември, за да улегне почвата до засаждането на разсада. Иначе има възможност с уплътняването си тя да увлича растенията и да разкъсва коренчетата. Непосредствено преди засаждането мястото се набраздява или се оформят лехи с равна повърхност и слаб наклон на юг. Лехите може да бъдат предпочетени, защото водата от валежите при тях се отцежда по-бързо, а и дават по-добра възможност за направа на пластмасови тунели. От съображения за по-ранно засаждане на следващия зеленчуков вид може да се предпочетат и браздите.
Засаждането се извършва през октомври. Когато салатите се отглеждат на бразди, те може да бъдат разположени само от едната страна. Другата в такива случаи ще послужи за засаждането на ранното зеле например. Засаждането трябва да приключи и в южните райони на страната най-късно до края на месеца. Така растенията се вкореняват добре, презимуват и напролет бързо възстановят растежа си. Още през февруари се изграждат и полиетиленови тунели. При умело регулиране на температурата в тях чрез проветряване през деня и уплътняване през нощта може да се ускори развитието. От засадените през есента салати се получава по-ранна продукция отколкото от засадените през пролетта.
Отглеждане чрез предзимно засяване
От средата на ноември, а в южните райони и по късно, докъм началото на трайното застудяване, семената на салатите могат да бъдат засети направо на предварително подготвени лехи и на посочените междуредови разстояния. Те поникват рано напролет с постепенното затопляне на времето. Тогава се извършва прореждане, обикновено на два пъти, за да се постигнат вътрередовите разстояния. Празните места се попълват с растения, взети от местата, където се били по-гъсто разположени.
Поникването и развитието на растенията може да се ускори, като лехите се покрият още през февруари с пластмасово фолио под формата на тунел.
Отглеждане на късна салата
За успеха на късното производство на салата от значение все пак е и районът. Високите полета, където температурите се понижават до 4-5°С под нулата рано, не са подходящи, но местата с по-продължителна есен ги бива.
Късните салати заемат мястото на лука, краставиците, дините и пъпешите и други зеленчуци, които освобождават площта към края на август – началото на септември.
Почвата се подготвя, като с обработва дълбочина около 20 см. Торенето с органични и минерални торове може да се ограничи до минимум или изцяло да отпадне – салатата ще използва остатъчните хранителни вещества, неупотребени от предшественика. В зависимост от нуждите на основната пролетна култура почвата ще се обогати с хранителни елементи след прибирането на салатите. В случая по-важното е почвата да е добре обработена, а това в сухо лято не винаги лесно става. Затова обикновено се налага определеният парцел предварително да се полее и тогава да се прекопае или фрезова с мотофреза. До засаждането на разсада площта трябва да се поддържа изравнена. С набраздяването не бива да се избързва, за да не просъхне и почвата.
За късно есенно производство се предпочитат сортовете главеста салата.
Разсадът се засява в края на юли и началото на август на открита леха или в сандъчета. Ако се използва сандъче, добре е то да се зарови до ръба в земята, за да не се влияе силно почвата в него от августовските горещини.
Подходящото време за засаждане на разсада настъпва между 5 и 15 септември. Непосредствено преди засаждането се оформят бразди (тирове) през 40 см. Добре е да се ориентират пряко на северните и североизточните ветрове; настъпва хладно време и браздите са своеобразна ветрова защита за растенията. Растенията се засаждат по средата на склона на браздата през 20-35 см. В дъното, където ветровете оказват по-малко внимание, не бива, защото там влагата се задържа по-дълго време и листата може да загният. При засаждането се внимава да не се заравят растежните връхчета. Най-добре е растенията да бъдат толкова дълбоко засадени, колкото са били в разсадената леха.
В грижите за късната салата няма нещо много особено. Когато растенията се прихванат и образуват нови листенца, трябва да се окопаят плитко до 3-4 см. С това повърхностно разрохкване на почвата може по преценка да се подхранят с малко амониева селитра, не повече от 10-15 г на квадратен метър. Когато есенните валежи са недостатъчни, се полива. Ако студовете настъпят по-рано, растенията се покриват с полиетиленов тунел. Не трябва температурата под покритието да се повишава над 18-20°С, което е напълно възможно в тихите и слънчеви дни на късната есен. Срещу такава опасност е умелото проветряване.
Реколтата става готова за прибиране през ноември.
Зимно отглеждане на салата
То е възможно в оранжерии (пластмасови или стоманеноностъклени) с техническо или биологично отопление. Малките изисквания на салатата към топлината определят и по-малки енергийни разходи. Подходящи за такова отглеждане са пластмасовите оранжерии, в които може да се направят полутопли лехи (парници), покрити тунелообразно с пластмасово фолио.
Разсадът се засява на етапи от началото на ноември до края на декември в отоплявани култивационни съоръжения или в съдове, настанени в подходящи помещения. Става готов за 40-50 дни.
Парниците се зареждат с пласт биотопливо, дебел 40-50 см. Върху биотопливото се нанася пласт от торопочвена смес в съотношение 1:1. Растенията се засаждат 20 на 20 или 20 на 25 см. Непосредствено след засаждането се покриват с малко хладка вода.
Най-важната грижа за салатите в топлата леха е проветряването, за да не се повиши температурата над 15-18°С. През нощта трябва да е около 12°С. Полива се според нуждата. Внимава се водата да не попада върху листата, за да не загниват.
Продукцията се получава в периода януари-март.