Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Ряпа

Raphanus sativus var. major

Ряпа

Добре познатата ни ряпа превъзхожда репичките по съдържание на хранителни вещества и витамин С. Тя също съдържа вещества, които подпомагат храносмилането и обмяната на веществата. Добрата и съхраняемост през зимата я прави ценен източник на витамин С във време, когато другите източници са по оскъдни, особено като зеленчуци, отгледани при естествени условия на открито.

 

Биологически особености

 

Ряпата (Raphanus sativus var. major) е двугодишно растение от семейство кръстоцветни (Cruciferae).

Кореноплодът се образува през първата година и достига по-големи размери отколкото кореноплода на репичката. Окраската му може да е бяла,червена и черна.

Цветоносното стъбло се развива нормално на втората година, но при някои сортове особено при неблагоприятни условия това може да стане още същата година, както при репичката.

Семената от ряпа приличат на семената от репичка, но са по-дребни. И те запазват кълняемостта си 3-4 години.

 

Изисквания към климатичните и почвените условия

 

По своите изисквания към температурата, влагата, качествата на почвата, торенето и предшественика ряпата прилича на репичката. Тя обаче има значително по-дълъг вегетационен период и външните фактори на растежа й оказват влияние в по-различни фази от развитието й.

 

Начин на отглеждане

 

Практиката на нашето градинарство е установила отглеждането на ряпа като късна култура, продукцията от която се съхранява през зимата в прясно състояние.

Най-подходящото време за сеитба на ряпа е втората половина на юли и първата половина на август. Края на този едномесечен период е за предпочитане в по-южните райони на страната и в местата с по-дълга есен, докато началото се препоръчва за райони, където зимата настъпва най-рано. Отглеждането на ряпата като ранна култура е невъзможно, защото поради дългата вегетация тя навлиза в период на високи температури и ниска влажност, които са неблагоприятни за формирането на кореноплода. Не се препоръчва и по-ранното засяване от втората половина на юли, защото се получават груби кореноплоди.

Семената се засяват във фитарии. Те се правят, след като площта се освободи от остатъците на предшественика. Почвата се обработва на 12-15 см дълбочина и при недобра запасеност с хранителни вещества се тори с минерални торове – 10-20 г амониева селитра, 30-40 г суперфосфат и около 20 г калиев сулфат на квадратен метър. Калият придава добри качества на кореноплодите и повишава тяхната съхраняемост.

Подходящите разстояния между редовете във фитарията са 20-25 см. Те се очертават на дълбочина 1-1,5 см, което и дълбочината на сеитбата. Почвата трябва да е добре овлажнена – условие за нормалното поникване на семената.

След поникването посевът се прорежда веднъж или два пъти. Окончателните  разстояния между растенията в реда са 15-20 см.

Останалите грижи се състоят в редовно поливане, борба с плевелите и някои вредители.

Кореноподите се изваждат през есента и почистени се съхраняват през зимата. Не бива да се закъснява до времето, когато почвената повърхност започва да замръзва.

  |  Views: 646  |  Прочетено във Вестник за градината