Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Ружа

Althaea officinalis L.

Ружа

Сем. Слезови – Malvaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с право, кухо, окосмено, високо до 1,5 м стъбло и дебел, месест, разклонен корен, отвън – сивожълт, а отвътре – бял. Листата са длановидно нарязани, последователни, с дълги дръжки, долните са петделни, а горните – триделни, назъбени. През първата година се развиват само приосновните листа във вид на розетка, а стъблото израства през втората година. Цветовете са разположени на групи в пазвите на горните листа, като дръжките им са по-къси от дръжките на листата. Те са бели или розови, с неопадваща двойна чашка. Венчето е петлистно с многобройни тичинки. Плодникът е дисковиден с 15-20 радиално разположени плодолисти с бъбрековидни, сиви, люспести семена. Цъфти м. май – септември.

Разпространение: Ружа се среща из тревистите места, край реките и храсталаците до 1000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират цветовете, листата и корените.

Бране и сушене: Цветовете от ружа се берат без дръжките по време на цъфтежа м. май – септември. Сушат на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е с бледорозов цвят, без мирис и със слузест вкус. Листата се берат също по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените листа са със сивозелен цвят, без мирис и със слузест вкус. Корените се вадят есента м. септември – ноември или в ранна пролет преди развитието на растението, м. февруари – април. Събират се корени само от двегодишни растения, тъй като корените на едногодишните са тънки, а на тригодишните са вдървеняли и слузестото вещество е намаляло. След изваждането корените се обелват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените корени са бели отвън и слабо жълтеникави отвътре, със слаба свойствена миризма и сладникаво слузест вкус.

Действие и употреба: Билката има омекчително, противовъзпалително и болкоуспокоително действие. Употребява се при възпаление на дихателните пътища, магарешка кашлица, пресипнал глас, възпаление на стомаха и червата, стомашна язва, възпаление на пикочните пътища.

Външно: За налагане при изгорено и натъртено, за бани при възпалена кожа.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица от билката се кисне 2 часа в 500 мл студена вода. Настойката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. Може да се подслади с мед.

 

  |  Views: 1088  |  Прочетено във Вестник за градината