Сем. Седефчеви – Rutaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение със сочни корени, дълги до 50 см. Листата са нечифтоперести, яйцевидни, ланцетни и назъбени. Цветовете са розови, рядко бели, едри, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката е петлистна, с петлистно венче и 10 тичинки. Плодът е разпуклива кутийка. Цъфти м. май-юни.

Разпространение: Росен се среща из храсталаците, сухите тревисти места, разредените гори до 1200 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират корените на растението.

Бране и сушене: За медицински цели през есента, след узряването на семената, м. август-септември, се вадят корените на растението. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със светлокафяв цвят, неприятен мирис и горчив вкус.

Внимание! При работа с росен, да се вземат предпазни мерки, поради дразнещото му действие.

Действие и употреба: Билката има противогъбично, противобактерийно и противоглистно действие. Понижава температурата и подобрява храносмилането. Употребява се при камъни в бъбреците и пикочния мехур, глисти, хемероиди, бяло течение, хистерия, епилепсия.

Външно: За фрикция при косопад, поставено в силна ракия – за мазане при ревматизъм и ставни болки.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка корени се варят 5 мин в 400 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Растението е отровно. Да се взема под лекарски контрол!