Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Розмарин

Rosmarinus officinalis L.

Розмарин

Сем. Устоцветни – Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание: Вечно зелено храстче с четириръбесто силно разклонено стъбло, достигащо на височина до 1,5 м. Листата са срещуположни, линейно ланцетни, целокрайни, кожести, с подвид надолу ръб, стеснени в основата си, без дръжки, отгоре са тъмнозелени, отдолу – влакнести с изпъкнала главна жилка. Цветовете са виолетовосини или бели, събрани в гроздовидни съцветия на върха на стъблото. Венчето е двуустно с триделна долна устна и две тичинки. Плодът е съставен от 4 яйцевидни орехчета с тъмнокафяви семена. Цялото растение има приятна миризма. Цъфти май – август.

Разпространение: Родината на розмарина е Средиземноморието. У нас – декоративно растение.

Употребявана част: За медицински цели се събират листата от розмарин.

Бране и сушене: Листата се берат по време на цъфтежа м. май – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е със светло зелен цвят, приятна миризма и нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има противовъзпалително, пикочогонно и болкоуспокоително действие. Употребява се при физическа и умствена умора, епилепсия, стомашни болки, сърдечни болки, лошо храносмилане, бяло течение, воднянка.

Външно: За жабурене при зъбобол и гаргара при болно гърло, сварени с оцет листа при косопад.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица листа от розмарин се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

  |  Views: 1798  |  Прочетено във Вестник за градината