Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Рододендрон

Rhododendron

Рододендрон

Родът Рододендрон е част от семейство Ericaceae (Пиренови), от което са  разпространените у нас ерика, калуна, боровинка  и мечо грозде. Към рододендроните се включват декоративни дървета и храсти  с хиляди форми и с височина от 30 см до 4-5 м.  Има вечнозелени и листопадни видове, като всички имат овални кожести листа. Цъфтят през април – май много обилно и пищно за около 3-4 седмици, цветоносните пъпки залагат от предната година на върха на клончетата. Цветовата гама в която цъфтят е много разнообразна – бяло, розово, червено, виолетово и различни преливания между тях, а също и жълто и синьо.

Към рода освен същинските рододендрони се включват и азалиите. Между тях няма ясна граница, но основните разлики са, че рододендроните имат 10 тичинки, а азалиите 5. Листата на азалията са окосмени най-малко по средната жилка отдолу на листото, а рододендроните имат отдолу на листата близо до основната жилка люспички или топченца. Почти всички рододендрони са вечно зелени храсти и дървета и като цяло са по-големи и с по-едри листа и цветове от вечнозелените азалии,  докато доста от азалиите са листопадни.

Отглеждане: Повечето от рододендроните обичат добре дренирани, богати почви с кисела реакция на средата Рн 4.5-6  и полусенчести и заветни места. Много малко рододендрони издържат пряко слънце, под чието влияние листата бързо стават кафяво-черни и изсъхват. Рододендрони, засадени в алкални или много глинести почви, както и ако са засадени твърде на дълбоко, не се развиват добре и страдат от хлороза.

Преди зимата корените им трябва да са покрити с дебел слой мулч (торф или почва с борови игли), който да задържа влагата и пази от повреди по плитките им корени. Короната може да се овърже без да се стяга много, за да се предпази от тежкия сняг. Важно е да са добре запасени с влага, понеже  листата лесно се обезводняват, като първоначално започват да се свиват, а после изсъхват. Пролетта са подхранват с бавно разлагащ се комплексен тор, а може и такъв с кисела реакция, продаван специално за рододендрони, но не и с високо азотни торове. След като прецъфтят, цветове може да се премахват внимателно без да се увреждат околните пъпки, като така се пренасочва енергията на растението към растеж, вместо към производство на семена. Рододендроните не обичат резитби.

Когато засаждате рододендрон, в дупката добавяйте торф или листовка.

Размножаване: Най-сигурният начин за размножаване на рододендрон е чрез отводи, а може да пробвате и с полузрели резници, които се вземат рано сутрин през лятото и веднага се поставят в предварително подготвените легла (резникът трябва да е 6-7 см с по няколко листа).

  |  Views: 1236  |  Прочетено във Вестник за градината