ЯДЛИВА ГЪБА, но трябва да се консумира, докато плодовото и месо е бяло. Ocвeн това има леко горчив вкус, който след изваряване във вряща вода и лимонена киселина (няколко кристалчета) изчезва и гъбата получава лек и приятен вкус. Мирисът на жълтата рогачка е приятен и характерен.

Появява се през лятото и отново през есента предимно в широколистните гори, по-рядко в иглолистни гори, но почти винаги на по-големи групички.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е с диаметър от 4 до 15-20 см, най-често неправилно оформена, при младата гъба по-плоска, по-късно почти фуниевидна, неравномерно изпъкнала. Ръбът й е вълновиден, с неправилни вдлъбнатини и нарези. Цветът на кожицата е жълт до оранжево-жълт, а при застарялата гъба с по-тъмен оттенък.

Плодовото месо е много твърдо, но чупливо, бяло. В застарялата гъба пожълтява,

Спорите са безцветни, а споровият прашец е бял.

Хименофорът (спорообразуващия слой) е изграден от белезникавожълти иглички, разположени доста близо една до друга, ясно видими и типични за гъбата!

Пънчето е високо до около 8 см и дебело 2-3 см, цилиндрично, но и неправилно, доста твърдо и плътно, с цвета на шапката.