Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Риган

Origanum vulgare L.

Риган

Сем. Устоцветни – Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с право, четириръбесто, рядко окосмено, разклонено в горната си част стъбло, високо до 60 см. Листата са срещуположни, с къси дръжки, яйцевидни, като долните са слабо окосмени и по-едри. Цветовете са събрани в класчета, разположени в съцветие метлица в пазвите на керимидообразни прицветници, които са обагрени лилаво, рядкозелено. Прицветниците и листата или са без жлези или имат редки жлези отвън във вид на блестящи жълти точки. Цветовете са бели или червени. Чашката е петзъба и тръбеста, с двуустно венче и 4 тичинки. Плодът се състои от 4 тъмнокафяви орехчета. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Риган се среща из храсталаците, каменливите места и поляните до горната граница на горите из цяла България в няколко разновидности.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на цъфтежа м. юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е зелена с червеновиолетови цветове, приятен мирис и слабо нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има антисептично, болкоуспокоително и отхрачващо действие. Употребява се при бронхит, кашлица, жълтеница, стомашни и чревни болки, лошо храносмилане, епилепсия.

Външно: За бани при рани и екземи.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица стръкове от риган се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

  |  Views: 694  |  Прочетено във Вестник за градината