Сем. Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с право четириръбесто стъбло, високо до 50 см. Листата са срещуположно назъбени, продълговато яйцевидни и мъхести. Приосновните листа образуват розетка, имат дълги дръжки и едри петури, стъблените са с къси дръжки, а връхните са дребни и почти приседнали. Цветовете са червеникави и двуполови, разположени в продълговати класовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката е гола, петлистна в основата, като зъбците са късо заострени. Венчето е двуустно, сраснало, с 4 тичинки. Плодът е сух с 4 продълговати орехчета. Цъфти м. юни – септември.

Разпространение: Из храсталаците и тревистите места до 1400 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират цъфтящата надземна част и корените.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на цъфтежа м. юни – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушеното растение е със зелен цвят, слаба неприятна миризма и горчив вкус. Корените се вадят през есента след увяхването на растението, м. септември – октомври. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушените корени са кафеви на цвят, без мирис и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има болкоуспокоително, успокоително и отхрачващо действие. Употребява се при кашлица, възпаление на дихателните пътища, главоболие, виене на свят, епилепсия, възпаление на пикочните пътища, подагра, жълтеница.

 

Рецепта 1:

 

1 суп. лъжица стръкове от ранилист се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Рецепта 2:

 

2 суп. лъжици корени от ранилист се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.