Сем. Върбови – Salicaceae

 

Описание: Многогодишен силно разклонен храст. Клоните са лъскави, жълточервеникави. Листата са приседнали в основата, закръглени, като в повечето случаи са разположени два по два срещуположно. Цветовете са червеникави, събрани в съцветие реса, а околоцветникът е заместен от 1 или 2 жлези. Двудомно растение. Мъжките цветове са с по две сраснали тичинки и една нектарна жлеза в основата им. Женските цветове са с един приседнал яйчник, с късо стълбче и нектарна жлеза. Плодът е кутийка, като семето е дребно с власинки. Цъфти м. март – май.

Разпространение: Край реките и блатата до 1600 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира кората от ракита.

Бране и сушене: Корите се белят през пролетта, м. март, преди започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените кори трябва при огъване да се чупят. Отвън са жълтеникавокафяви, а отвътре зеленокафяви, без мирис и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има противовъзпалително, запичащо и кръвоспиращо действие. Употребява се при различни кръвоизливи, подагра, стомашни болки, диария, безсъние, висока температура, ревматизъм, ставни болки.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица натрошена кора от ракита се вари 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.