Сем. Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с разклонено четириръбесто стъбло, високо до 1,5 м, окосмено. Листата са срещуположни, кръгли, назъбени, отгоре – голи, отдолу – покрити с власинки, с вдлъбната нерватура. Цветовете са бели, разположени прешленовидно в пазвите на листата по върха на стъблото. Чашката е с 10 кукесто завити зъбци, с петлистно двуустно венче и 4 тичинки. Плодът е сух и разпадлив, с 4 семена. Цъфти м. май – юли.

Разпространение: Пчелник се среща из каменливите и тревисти места, покрай пътища и огради до 1000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на цъфтежа м. май – юли. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е с бледо зелен цвят, приятна миризма и горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има успокоително, противовъзпалително и откашлично действие. Употребява се при чернодробни заболявания, жълтеница, болести на далака, задух, кашлица, бронхит, сърцебиене, възпаление на стомаха и червата, хронични диарии, трудно уриниране и др.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от пчелник се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.