Сем. Грапаволистни – Boraginaceae

 

Описание: Едногодишно тревисто растение с изправено разклонено на върха стъбло, високо до 40 см, влакнесто. Листата са четинести, последователни, като долните са продълговато яйцевидни, с дръжка, а горните – приседнали, ланцетни, целокрайни. Цветовете са с къса дръжка, събрани в спираловидни съцветия. Чашката е петделна, със заострени четинести зъбци. Венчето е бяло, покрито с власинки, като венечната тръбица отвътре е с 5 надлъжни редици от власинки. Тичинките са 5. Плодът е яйцевидно орехче. Цъфти м. април – юли.

Разпространение: Птиче просо се среща из тревистите места, посевите и горите до 1100 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на цъфтежа м. април – юли. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има дезинфекционно и пикочогонно действие. Употребява се при неволно напикаване, камъни в бъбреците и пикочния мехур, диария, стомашни и чревни болки, подагра.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица стръкове от птиче просо се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.