Птерис (Pteris) е папрат, разпространена из Средиземноморието и Югоизточна Азия. Името й идва от гръцката дума птерон, която означава крило и прави алюзия с формата на листата. Листата са кожести, продълговати, до 55 см дълги, растящи на дълги голи дръжки, на цвят са от маслиненозелени до прошарени с бяло. Състоят се от сегменти, първите от които са ланцетовидни и остро назъбени, а вторите – целокрайни, по-тесни, по краищата им са разположени кафявите спори.

Отглеждане: Птерисите  успешно се приспособяват към сухия въздух на жилищата, макар че обичат високата въздушна влажност. Добре растат в тъмните кътчета на дома, но могат да бъдат отглеждани и на светло, стига да не ги огрява директно слънцето. Най-подходяща почва за птерисите е листовката, смесена с торф. През зимата минималната температура, на която издържат, е 10-13 градуса, а през лятото, ако градусите прехвърлят 21, се изисква допълнително въздушно овлажняване. Най-важното условие, за да вирее добре птерис, е да не пресъхва кореновата система нито лете, нито зиме. Най-добре е да се полива с мека престояла вода, ако е варовита, леко се подкиселява. През лятото се полива всеки ден обилно, а през зимата  2-3 пъти седмично, по-икономично. Ако засъхне цялото растение, изрежете го до корен и натопете саксията за цял ден в кофа с вода. След това редовно го поливайте. Скоро ще се появят новите листа.

Растенията се пресаждат всяка пролет. Засъхналите, счупени и покафенели листа се изрязват възможно най-ниско.

Размножаване: Както повечето папрати, и птерисите се размножават чрез засяване на спорите и чрез разделяне на майчиното растение. Нерядко се случва да се самозасеят, получените малки растенийца се развиват добре, ако се пресадят в самостоятелни съдове и се поливат правилно – не се оставят никога да пресъхне почвата им.