Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Потрасница

Lactarius vellereus (Fries)

Потрасница

НЕЯДЛИВА ГЪБА. Предизвиква затруднения в храносмилането. Гъбата потрасница е неприемлива за организма дори и след продължителна термична преработка. Лесно може да бъде смесена с гъбата лютива млечница.

Расте през лятото, но масово и през есента, предимно в широколистните гори, групово на просветлените места и по пътеките в гората. Лесно се открива през есента между падналите листа.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е с диаметър от 5 до 25 см, при младата гъба първоначално заоблена, със силно подвит навътре ръб, по-късно разперена, а при застарялата гъба фуниевидна, с ясно разграничени врязвания на ръба. Кожицата е брашнестобяла, а при застарялата потрасница жълта, покрита е с мъх, който й придава нежно кадифена мекота.

Плодовото месо е здраво, трошливо, белезникаво-бяло. След един ден откъснатата гъба леко порозовява по краищата, а при застаряване – пожълтява. Има лютив вкус, с гъбен аромат. Изпуска обилно бял сок (мляко) с лютив вкус. Третирано с железен сулфат, става веднага червено, а след десетина минути – карминенорозово.

Ламелите са дебели, широки, стоят разделени една от друга. При пънчето са подчертано отделени. Те са белезникавобели, по-късно жълтеникави, но с розов оттенък след откъсването на гъбата.

Спорите са безцветни. Споровият прашец е бял.

Пънчето е подчертано късо (2-4 см) и дебело (2-4 см), цилиндрично, белезникаво на цвят, а при застарялата гъба с лимоненожълт оттенък, подобно на шапката. При откъсване винаги влачи остатъци от разкъсаните хифи на мицела от почвата в гората. В долния си край е леко изтънено.

 

  |  Views: 1026  |  Прочетено във Вестник за градината