Сем. Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с право четириръбесто стъбло, високо до до 30 см. Листата са линейни с кръгли зъбчета. Цветовете са бели или бледорозови, събрани в метловидни съцветия на върха на стъблото. Горната устна на венчето липсва, долната е петделна. Венчената тръбица отвътре е без власинки. Плодът се състои от 4 набръчкани орехчета. Цялото растение е покрито с власинки, поради което изглежда бяло. Цъфти м. май – август.

Разпространение: Бялото подъбиче се среща из тревистите и сухи припечни места до 900 м н.в. най-вече в Южна България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете се берат по време на цъфтежа м. май – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Изсушената билка е с бял цвят, без миризма и с горчив вкус.

Действие и употреба: Билката има дезинфекционно, болкоуспокоително и запичащо действие. Употребява се при хемороиди, стомашни и чревни болки, стомашна язва, разширени вени.

Външно: За бани при възпаление на клепачите и ечемик на окото, за жабурене при зъбобол и болно гърло, за лапи при рани и екземи.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици стръкове от бяло подъбиче се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.