Сем. Лютикови – Ranunculaceae

 

Описание: Катерливо по дървета растение, с дървенисто стъбло, дълго до 30 м. Листата са срещуположни, простоперести, с дълги дръжки, с 3-9 листчета – овални, целокрайни, едроназъбени. Цветовете са бели, с дълги дръжки, събрани в сложни метлически съцветия. Околоцветникът е венчевиден, с 4-5 продълговати беловлакнести листчета, с многобройни тичинки. Цветното легло също е влакнесто. Плодът е сборен, със сплеснати орехчета, покрити с власинки. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Повет се среща из храсталаците, горите, покрай оградите, по влажните места до 1200 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете (листата и цветът) се берат по време на цъфтежа м. юни – август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушеното растение е със зелен цвят, без мирис и с горчивопарлив вкус.

Действие и употреба: Билката има бактерицидно, дезинфекционно и фунгицидно действие. Употребява се при мигрена, стомашна язва, липса на апетит, главоболие, треска, хемороиди, бяло течение и др.

Външно: За налагане при ревматизъм и ставни болки, за лапи при рани.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка стръкове от повет се кисне 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл сутрин и вечер преди ядене.

 

Внимание! Прясното растение при налагане причинява изгаряне на кожата.

Внимание! В прясно състояние билката е отровна, при изсушаване токсичността се губи.