Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Пищялка

Angelica pancicii Vandas

Пищялка

Сем. Сенникоцветни – Umbelliferae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с високо до 1,5 м стъбло – голо и кухо, разклонено в горната си част. Листата са с къси дръжки, едри и с мехуресто подути влагалища. Най-горните общи дялове на листата са низбегващи надолу по общата листна дръжка. Сенниците са с множество лъчи, а цветните дръжки са с многолистна обвивка. Цветовете са бели с добре развити зъбци на чашката. Плодът е гол, яйцевиден или сплеснат, с три надлъжни ребра и крилат ръб. Коренът е вретеновиден и дебел. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Пищялка се среща из влажните и сенчести каменливи места, край ручеи из всички наши планини над 800 м н.в.

Употребявана част: За медицински цели се събират корените на растението.

Бране и сушене: Корените се берат през есента след увяхване на растението, м. септември – октомври, или през пролетта – м. април – май. Набраните корени се сушат бързо на сянка или в сушилня при температура 40°С. Изсушената билка трябва да е запазила цвета преди сушенето. Тя има слаба миризма и горчив леко парлив вкус.

Действие и употреба: Билката има омекчително и спазмолитично действие. Употребява се като укрепващо средство на нервната система, при колики в стомаха и червата, припадъци, хистерия, кашлица, грип и др.

 

Рецепта:

 

1 чаена лъжица нарязани корени от пищялка се варят 5 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

  |  Views: 677  |  Прочетено във Вестник за градината