Сем. Житни – Poaceae (Gramineae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с цилиндрично, кухо, гладко и членесто стъбло, високо до 1,5 м. Коренището е силно развито, с множество подземни издънки. Листата са тънки и плоски. Цветовете са синкави или бледожълти, събрани на върха на стъблото в двуредни съцветия – класчета, с две плевици (горна и долна), заострени, без осилче, с две ципести образувания навътре. Тичинките са 3-4 червеникави близалца. Плодът е сраснал с горната плевица, сух и едносеменен. Цъфти м. юни – август.

Разпространение: Из пасищата, ливадите, тревистите места, лозята, край пътищата до 1600 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират коренищата на растението.

Бране и сушене: Коренищата от пирей се вадят в ранна пролет, м. април, или наесен след увяхване на растението, м. септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 50°С. Изсушената билка е с жълтеникавобял цвят, без мирис и със сладникав вкус.

Действие и употреба: Пикочогонно и омекчително действие. Употребява се при подагра, увеличена простатна жлеза, стомашни и чревни болки, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, трудно уриниране, болести на черния дроб, жлъчката и далака.

 

Рецепта:

 

2 суп. лъжици от нарязаните коренища от пирей се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.