Пираканта (Pyracantha) е вечнозелен храст, подходящ за жив плет или единично засаждане в градината. Бодлива е и това я прави още по-подходяща за жива ограда на градината. Подходяща е за отглеждане в България, където без проблем понася зимните студове. Листата са малки с дължина около 4 см – тъмно зелени и лъскави. Цъфти с малки бели цветчета през май и юни. Плодчетата са дребни с диаметър около 6 мм и според сорта са жълти, оранжеви или червени. Видовете с червени плодчета са разпространени в естествен вид у нас и са най-подходящи за отглеждане на открито. Видовете с жълти и оранжеви плодчета са с произход Западен Китай и издържат застудяване до -20 градуса. На височина пиракатната достига до 4 м , а встрани ако не се подрязва може също да се разпростре на 4 м. Расте много бързо, което е едно от големите предимства на храста.

Отглеждане:  Подходящото място за пираканта е слънчево до полусенчесто, по периферията на градината като жив плет или като отделни растения или групи растения в средната част на градината. Не е взискателна към почвата.

Разстоянието за засаждане на пиракантата, за да получите добър и здрав жив плет, е 3- 4 растения на линеен метър. По този начин ще постигнете една непревземаема ограда около градината. Още по-добре се получава, ако ги подредите шахматно.

След като изкопаете ямки за всяко растение, поставете пиракантата в нея, насипете обратно почва и добре уплътнете. Обилно полейте и наторете.

Не засаждайте пираканта около детски площадки, тъй като децата могат да се наранят в бодлите на храста.

Пираканта е сравнително голям и бързо растящ храст и има нужда от редовно подрязване. Освен контролиране на размера встрани, с подрязването се постига сгъстяване и по-голяма компактност – по-плътна листна маса, по-обилен цъфтеж и много цветни и радващи окото плодчета. Поливането е умерено, торенето – също. Най-хубавото при поливането е, че пиракантата издържа на засушаване и затова е много подходяща за градини на вили, където не се полива редовно. Важно е да се отбележи, че скоростта на растежа зависи от поливането.

Размножаване: Със семена и резници. Семената се берат веднага след узряването и се сеят веднага, като покълват успешно на следващата пролет. По-лесно и успешно е размножаването с резници. Резниците се вземат след подрязване през есента или в началото на лятото. Вкореняването става в пясък или песъчлива почва и след вкореняването се прехвърлят в саксии.