Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Пипериче

Polygonum hydropiper L.

Пипериче

Сем. Лападови – Polygonaceae

 

Описание: Едногодишно тревисто растение с разклонено стъбло, което през есента от зелено става червеникаво. То е цилиндрично, набраздено, високо до 60 см. Листата са последователни, ланцетни, често с петна, а понякога с черни точки. Отгоре са голи, а отдолу – окосмени, с два прилистника, сраснали в ципеста червеникава тръбичка. Цветовете са дребни, зеленикаворозови, събрани в класовидни съцветия на върха на стъблото. Околоцветникът е покрит със смолисти точки, четириделен с 6-8 тичинки. Плодът е тъмнокафяво разпукливо орехче. В прясно състояние растението има парлив вкус, който се губи след изсушаването. Цъфти м. юли – септември.

Забележка: У нас има още няколко вида пипериче, но те нямат лютивопарлив вкус и не се берат.

Разпространение: Из влажните и мочурливи места, край вади и потоци до 1000 м н.в. в цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.

Бране и сушене: Стръковете от пипериче се берат по време на цъфтежа м. юли – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с нагарчащ вкус.

Действие и употреба: Билката има кръвоспиращо и противовъзпалително действие. Употребява се при хемороиди, стомашни и чревни кръвоизливи, маточни кръвотечения.

Външно: За лапи при рани и гангрени, за промивки при бяло течение, за жабурене при болки в гърлото.

 

Рецепта:

 

1 суп. лъжица стръкове от пипериче се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

Внимание! Да не се употребява при възпаление на бъбреците и пикочния мехур.

 

  |  Views: 1251  |  Прочетено във Вестник за градината