Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Пиерис

Pieris

Пиерис

Пиерис (Pieris) е вечно зелен декоративен храст, произхождащ от планинските райони на източната и южна част на Азия, източната част на Северна Америка и остров Куба. Името на рода идва от Пиерия (на гръцки: Πιερία), област в Гърция и според гръцката митология дом на музите – богините, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката. В естествените си местообитания на височина израства от 1 до 6 метра, а настрани се разпростира до 3 метра. Листата са с ланцетно – яйцевидна форма, дълги 2-10 см и широки 1-3 см. Младите листа през пролетта обикновено са ярко оцветени в червено, постепенно преминаващи с времето в розово и кремаво, като накрая стават тъмно зелени. Цъфти в началото на пролетта през април с цветове с форма на камбанка, дълги 5-15 мм., оцветени в бяло или розово и разположени в съцветия, дълги около 15 см.

Сортове: Най-красивите цветове принадлежат на P. japonica (3 м) и P. taiwanensis (1,8 м). По-добре е да се спрете на някой от известните сортове на P. formosa forrestii. Често се препоръчва Wakehurst, но може би най-добрият е P. Forest Flame. Има и сорт с бяло-зелени листа – P. japonica Variegata.

Отглеждане: Подходящо за отглеждане на пиерис е сенчесто или полусенчесто и защитено от вятър място. Пиерисът е зимоустойчив за нашите условия, но студения изсушаващ вятър на открито може да го повреди. Най-важното условие по отношение на отглеждането на пиерис е киселата почва (добра идея е да се прибавят кори или стърготини от иглолистни дървета) с добри дренажни свойства. Полива се умерено, като не бива да се допуска напълно изсъхване на почвата. Редовно премахвайте прецъфтелите цветове, за да стимулирате нов цъфтеж. В края на сезона се подрязва единствено за придаване на компактна форма.

Размножаване: Засейте семена от пиерис  под стъкло напролет или направете отводки в началото на лятото.

 

  |  Views: 2168  |  Прочетено във Вестник за градината