ЯДЛИВА ГЪБА, вкусна и с типичен приятен мирис на печурка.

Расте след топли дъждове през пролетта и през есента. Среща се предимно по егреци, наторени места, ливади, градини. Бере се веднага след дъжд.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Средно голяма гъба, с диаметър на шапката 5 – 10 см (отделни екземпляри и по-големи).

Шапката в началото на растежа е заоблена, след това се разширява значително, но винаги остава заоблена. Напълно развитите, застарели гъби вече са почти напълно разперени. Цветът на кожицата на шапката е матовобял, но понякога и жълтее. Често е покрита с люспи (особено при горещо или ветровито време), като ръбчетата на люспите при застаряване на гъбата стават кафяви. Периферията е леко завита и носи остатъци от разкъсаното було.

Плодовото месо е здраво, с бял цвят, който по-късно леко розовее под кожицата на шапката, а при застаряването на гъбата пожълтява.

Ламелите са широки, свободни, наредени една до друга равномерно. В най-млада възраст са розови, като постепенно с времето стават кафеникави, а по-късно тъмнокафяви. Когато тази печурка вече се разлага, те са черни и при пипане с пръсти оставят петна по кожата.

Спорите са кафяви, а споровият прашец кафяво-черен.

Пънчето е високо около 7 см, равномерно дебело, но леко заострено в долната си част, плътно, с бял цвят, който по-късно жълтее. При застаряване на гъбата леко розовее и накрая става с тъмен оттенък. Пънчето винаги носи малко тънко пръстенче, остатък от булото, с бял цвят, разпокъсано.

 

В ранен стадий е възможно смесване с бялата и зелената мухоморка.