Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Печурка ливадна

Agaricus arvensis (Sсh. ех Fr.)

Печурка ливадна

ЯДЛИВА ГЪБА Тази печурка е подходяща за всякаква преработка.

Расте в края на пролетта, отново през лятото и през есента в окрайнините на гората (горските поляни), в просветлени места из горите, паркове, градини. Много често се среща като т. нар. самодивско хоро – в кръгове.

 

ОПИСАНИЕ:

 

Шапката е с диаметър от 5 до 15 см (не рядко и по-голяма), отначало с формата на звънче, по-късно кълбовидна и при пълно развитие – разперена. Кожицата на шапката е гладка, с едва забележими люспи. Не се отделя лесно от плодовото месо и от бяла на цвят при застаряването си става жълтеникава. Ръбът е подвит навътре и често носи бели остатъци от булото. Цветът му е бял до бледожълт, а при застарелите екземпляри само жълтеникав, често на петна.

Плодовото месо е снежнобяло (до кремавобяло), при нараняване пожълтява. Плътно е, с приятен мирис и вкус. Ламелите са тесни, различно дебели и изтънени към стълбчето. В младата си възраст са сивобелезникави до розови, по-късно – червеникави и накрая – кафяви.

Спорите  са с кафяво-черен цвят, а прашецът – шоколадовокафяв.

Пънчето е високо от 8 до 15 см, доста плътно, равномерно дебело (около 2-3 см), при развитата гъба е кухо. Носи пръстенче. Цветът е жълтеникав.

 

Отличителното на ливадната печурка от отровни сходни видове,  като зелена мухоморка и бяла мухоморка, е че, докато те не променят цвета на шапката си, ливадната печурка при натиск пожълтява. Ламелите са най-често до розови, докато зелената мухоморка има ламели със зеленикав оттенък, а бялата мухоморка има винаги само бели ламели.

 

  |  Views: 2313  |  Прочетено във Вестник за градината