Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Перуника (Ирис)

Iris germanica L., Iris florentina L.

Перуника (Ирис)

Сем. Перуникови – Iridaceae

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с прави, голи стъбла, високи до 1 м. Коренището е дебело, разклонено, хоризонтално или косо. Листата са едри, мечовидни, като приоснов-ните са с влагалища, наредени в два реда и разположени в една плоскост, а стъблените са линейни или продълговато линейни. Цветовете на германската перуника са синьовиолетови, а на флорентинската – бели. Разположени са на върха на стъблото с петлистно венче и 3 тичинки. Плодът е тригнездна кутийка с множество сплеснати и ръбести семена. Цъфти м. май – юни.

Разпространение: Родината на перуниката е Средизимноморието. У нас – градинско растение.

Употребявана част: За медицински цели се събират коренищата на растението.

Бране и сушене: Коренищата на двата вида перуника се вадят през пролетта, м. април – май, или есента, м. септември – октомври. След изваждането коренищата се обелват и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30°С. Изсушените коренища са жълтеникавобели на цвят, с приятна теменужна миризма и сладникавослузест вкус.

Действие и употреба: Билката има откашлично, успокоително и пикочогонно действие, активира обмяната на веществата. Употребява се при болести на дихателната система, главоболие, стомашна тежест, стомашни и чревни болки, трудно уриниране и др.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка смлени коренища от перуника се киснат 2 часа в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.

 

  |  Views: 1134  |  Прочетено във Вестник за градината