Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Пелин

Artemisia absinthium L.

Пелин

Сем. Сложноцветни – Asteraceae (Compositae)

 

Описание: Многогодишно тревисто растение с разклонено, вдървеняло в долната си част стъбло, високо до 1,5 м. Долните листа са тройно перести и дълбоко нарязани, с дълги дръжки, а горните са двойно перести или единични, ланцетовидни, с къси дръжки. Цветовете са дребни наведени кошнички с жълт цвят, събрани в съцветие метлица. Периферните цветове са женски, а вътрешните са двуполови, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е кафява, продълговато заострена семка. Цялото растение е покрито с власинки и има приятна миризма. Цъфти м. юли – септември.

Разпространение: Из горските поляни и храсталаци, край пътищата и оградите до 1500 м н.в. из цяла България.

Употребявана част: За медицински цели се събират стръковете на растението.

Бране и сушене: Стръковете пелин се берат по време на цъфтежа м. юли – септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка има зелен цвят, слаб приятен мирис и горчив вкус.

Действие и употреба: Билката улеснява храносмилането, възбужда апетита, увеличава отделянето на жлъчен и панкреатичен сок. Употребява се при жлъчни и чернодробни заболявания, малокръвие, лош дъх на устата, безсъние, глисти, подагра, за апетит.

Външно: За жабурене при лош дъх на устата, за компреси при рани и екземи.

 

Рецепта:

 

1 каф. лъжичка стръкове от пелин се киснат 2 часа в 300 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл сутрин и вечер преди ядене.

 

Внимание! Да не се употребява при язви на стомаха и дванадесетопръстника!

 

  |  Views: 1209  |  Прочетено във Вестник за градината